Нали знаете колко примамливо ухае цъфналият розов храст през лятото? Как те приканва да се доближиш, омагьосва сетивата ти, провокира те да посегнеш към цветовете му, но и с бодлите си те предупреждава, че няма да си тръгнеш, без да бъдеш белязан от неговата красота. Ефектът на “Дивите рози” от Карол Мартинез е сходно магично преживяване.
“Дивите рози”:
- Автор: Карол Мартинез
- Жанр: Художествена литература, европейска проза
- Страници: 272 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Инес Долорес, Лола
- Издателство: Колибри
Авторката пристига в малко градче в северозападна Франция, за да издири жената, вдъхновила образа на главната героиня в предстоящ нов роман. Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма – и единствена – радост е градината ѝ. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята ѝ е пълен със сърца от плат, наследени от нейните предци. Според стар испански обичай, когато една жена усети, че краят ѝ наближава, тя ушивала възглавничка във формата на сърце и я натъпквала с парчета хартия, върху които написвала своите тайни. След смъртта ѝ възглавничката се наследявала от най-голямата ѝ дъщеря, като ѝ било категорично забранено да я отваря. Докато четем историята на прабабата на Лола, следим как в наши дни младата жена се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере…
Изящна, чувствена, поръсена с щипка вълшебство, “Дивите рози” от Карол Мартинез разказва за женската сила и дух, за товара, който наследяваме от нашите предци, за любовта във време на изпитания, за твореца и неговата муза. Роман, който прошепва тайни за сладострастни срещи и разбити сърца, а страниците му са напоени с емоция и плам, с болка и разочарование, с надежда и желание за живот. Още докато четях книгата, мислено я нареждах до заглавия като “За жените и солта” (заради женската енергия), “Виолета” (заради фамилната връзка) и “Градината на желанията” (заради магическия реализъм).
Имам чувството, че у мен са се събрали призраците им с техните мечти, страхове и лудости. Но това е тяхната история, не е моята.”
В “Дивите рози” се говори много за традиция и приемственост. Ритуалът, при който жените наследяват тайните на своите майки, баби и прабаби, поражда връзка между поколенията, която обаче сякаш тежи и се увива като примка, задушава и стяга с неизречени болезнени признания. Надникваме какво се крие из листовете, напълнили едно от платнените сърца в гардероба на Лола. Пред лицето на Смъртта човек е най-открит и уязвим, а душата – разголена и лишена от преструвки. Дали наистина наследяваме грешките и разкаянията на нашите родители, дали тяхната сянка се отразява в нашите решения и можем ли да избягаме от нея?
Трудно е да харесаш когото и да било, ако не харесваш себе си.”
“Дивите рози” е книга, в която се говори за женственост и съблазън, за раждането на живот и тайнството на майчинството. Авторката не просто пише, а рисува с думи – с много фина и нежна ръка, която обръща внимание на всеки детайл и отключва сетивата. Символният език в комбинация с магическия реализъм създават едно наистина специфично усещане за изолация от външния свят и сякаш се пренасяш сред цъфналите цветя в градината на Лола. Сред красотата на розите се ражда и любовта. Всъщност тя е рамката на целия роман – започва с историята на една жена и желанието ѝ да се почувства жива, обичана, боготворена и завършва с решението на друга жена (авторката) да се върне в реалния свят, където да се изправи срещу предизвикателствата на брака си.
Редно е да спомена, че в книгата се говори също за връзката между автора и неговите герои, за разминаването на границата между фикция и реалност по време на творческия процес, за вдъхновението, което наднича от най-необикновени кътчета и провокира съзнанието да създава други светове.
Всеки роман е пропаст. Поглъща часове писане, от които остават няколко реда.”
“Дивите рози” от Карол Мартинез ще се хареса на онези от вас, които обичат изящната европейска проза, красивата стилистика и силните послания.
