“Дивите рози” – Карол Мартинез

by Хриси

Нали знаете колко примамливо ухае цъфналият розов храст през лятото? Как те приканва да се доближиш, омагьосва сетивата ти, провокира те да посегнеш към цветовете му, но и с бодлите си те предупреждава, че няма да си тръгнеш, без да бъдеш белязан от неговата красота. Ефектът на “Дивите рози” от Карол Мартинез е сходно магично преживяване.

“Дивите рози”:

  • Автор: Карол Мартинез
  • Жанр: Художествена литература, европейска проза
  • Страници: 272 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 2
  • Главни герои: Инес Долорес, Лола
  • Издателство: Колибри

Авторката пристига в малко градче в северозападна Франция, за да издири жената, вдъхновила образа на главната героиня в предстоящ нов роман.  Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма – и единствена – радост е градината ѝ. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята ѝ е пълен със сърца от плат, наследени от нейните предци. Според стар испански обичай, когато една жена усети, че краят ѝ наближава, тя ушивала възглавничка във формата на сърце и я натъпквала с парчета хартия, върху които написвала своите тайни. След смъртта ѝ възглавничката се наследявала от най-голямата ѝ дъщеря, като ѝ било категорично забранено да я отваря. Докато четем историята на прабабата на Лола, следим как в наши дни младата жена се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере…

Изящна, чувствена, поръсена с щипка вълшебство, “Дивите рози” от Карол Мартинез разказва за женската сила и дух, за товара, който наследяваме от нашите предци, за любовта във време на изпитания, за твореца и неговата муза. Роман, който прошепва тайни за сладострастни срещи и разбити сърца, а страниците му са напоени с емоция и плам, с болка и разочарование, с надежда и желание за живот. Още докато четях книгата, мислено я нареждах до заглавия като “За жените и солта” (заради женската енергия), “Виолета” (заради фамилната връзка) и “Градината на желанията” (заради магическия реализъм).

Имам чувството, че у мен са се събрали призраците им с техните мечти, страхове и лудости. Но това е тяхната история, не е моята.”

В “Дивите рози” се говори много за традиция и приемственост. Ритуалът, при който жените наследяват тайните на своите майки, баби и прабаби, поражда връзка между поколенията, която обаче сякаш тежи и се увива като примка, задушава и стяга с неизречени болезнени признания. Надникваме какво се крие из листовете, напълнили едно от платнените сърца в гардероба на Лола. Пред лицето на Смъртта човек е най-открит и уязвим, а душата – разголена и лишена от преструвки. Дали наистина наследяваме грешките и разкаянията на нашите родители, дали тяхната сянка се отразява в нашите решения и можем ли да избягаме от нея?

Трудно е да харесаш когото и да било, ако не харесваш себе си.”

“Дивите рози” е книга, в която се говори за женственост и съблазън, за раждането на живот и тайнството на майчинството. Авторката не просто пише, а рисува с думи – с много фина и нежна ръка, която обръща внимание на всеки детайл и отключва сетивата. Символният език в комбинация с магическия реализъм създават едно наистина специфично усещане за изолация от външния свят и сякаш се пренасяш сред цъфналите цветя в градината на Лола. Сред красотата на розите се ражда и любовта. Всъщност тя е рамката на целия роман – започва с историята на една жена и желанието ѝ да се почувства жива, обичана, боготворена и завършва с решението на друга жена (авторката) да се върне в реалния свят, където да се изправи срещу предизвикателствата на брака си.

Редно е да спомена, че в книгата се говори също за връзката между автора и неговите герои, за разминаването на границата между фикция и реалност по време на творческия процес, за вдъхновението, което наднича от най-необикновени кътчета и провокира съзнанието да създава други светове.

Всеки роман е пропаст. Поглъща часове писане, от които остават няколко реда.”

“Дивите рози” от Карол Мартинез ще се хареса на онези от вас, които обичат изящната европейска проза, красивата стилистика и силните послания.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.