“Мадам Кюри и силата да мечтаеш” – Зузана Леонард

Поредиците “Музи” и “Бунтарки” на издателство “Емас” са ми много любими, защото ме срещат с изключителни личности и разказват необикновени истории, оставили своя отпечатък върху различни сфери – от театър и изобразитело изкуство до образование и наука. “Мадам Кюри и силата да мечтаеш” от Зузана Леонард дойде при мен в началото на декември, но реших да си я запазя за първите дни на новата година. Какво по-мотивиращо четиво от онова, което те вдъхновява и мотивира с личния пример на една забележителна жена.

“Мадам Кюри и силата да мечтаеш”:

  • Автор: Зузана Леонард
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 392 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Мария Склодовска (Кюри), Пиер Кюри, Ирен и Фредерик Жолио Кюри, Анри Бекерел
  • Издателство: Емас

Първата жена, носителка на Нобелова награда, единствената жена, удостоенa два пъти с Нобелова награда, единственият учен, удостояван с Нобелова награда за постижения в две различни науки. Първата жена преподавателка в Сорбоната. Провъзгласена за най-значителната жена в историята на Франция. Полякинята Мария Склодовска, по мъж Кюри.
Маня, възпитавана в строгата католическа вяра на полските шляхтичи в XIX век, е само на десет години, когато се отказва от Бога, защото е позволил сестричката ѝ, а после и майка ѝ да умрат. Отгледано и възпитано заедно със своите три сестри и един брат от баща си, момиченцето се интересува от математически задачи и от законите на природата и мечтае… Мечтае един ден да стане учен, да експериментира и да открива, да докаже на света, че момичетата са равни на момчетата, че те също могат да учат и да станат лекарки, конструкторки, физички, а не само добри домакини. Но в родната Полша това е невъзможно – в университетите на поробената от Русия страна не допускат жени, а за следване в чужбина не може да се мисли, защото старият самотен баща на четири деца е останал без средства. Ала за мечтите на Маня разочарованието не е преграда – завършвайки гимназия, 16-годишното момиче сключва „договор“ с по-голямата си сестра Бронислава да работи и да я издържа, докато следва в Париж, а после Броня да ѝ върне „услугата“. И бъдещата велика физичка става гувернантка и домашна учителка в богато семейство, за да може няколко години по-късно да замине за френската столица и да направи най-голямото си откритие, с което да запише името си в историята.

Трябва да призная, че като човек, който е толкова скаран с физиката, въобще не предполагах, че “Мадам Кюри и силата да мечтаеш” от Зузана Леонард ще ми бъде толкова интересна. Но от самото начало книгата ме спечели – първо със спомените на главната героиня, които рисуваха картини от политическата обстановка в Полша в края на 19. век, по-късно с вълненията, които подлагат на изпитание амбицията и желанията на Мария Кюри, а в края бях запленена от отдадеността ѝ на науката и стремежа към прогрес. За мнозина (в това число съм и аз) името Мария Кюри се асоциира единствено с двете ѝ Нобелови награди, което само по себе си е достатъчно постижение, за да подходим с любопитство към нейната лична история. Но истината е, че отвъд титлите и признанието в научните среди става дума за една безкрайна борба, за дългия път към сбъдването на една мечта, за промяната, която настъпва както в научните среди, така и в обществото.

Романът е разделен на три части. Добре изградената структура на сюжета дава възможност на читателите да разграничат отделните етапи, през които преминава Мария Кюри – да проследят нейната метаморфоза, но и да отбележат константите в живота ѝ.  Константи като нестихващ интерес към науката, проява на характер и кураж, вяра в прогреса, усъвършенстването и силата на знанието. Първата част разказва за ранните години на Мария Кюри – за връзката ѝ със семейството и загубители, които са калили нейния нрав, за амбицията, която е проявявала още в училище, за онази част от Полша, която в края на 19. век е под руско управление. Именно тук ясно личи какво значение отдава Мария Кюри на корените си, отбелязвайки характерни за полската култура и народопсихология особености. Стремежът ѝ към свобода не е само по политическа линия. Мария Кюри се бори за свобода на духа и правото на образование за жените, за възможност за всяко младо момиче да избира само пътя, по който да поеме, без да се ограничава до единственото решение – да бъде домакиня и добра съпруга.

Втората част от романа е наситено емоционална. В нея се разказва за първите любовни вълнения, които разтърсват Мария Кюри, за разочарованията, които е принудена да преживее – не само от любовта, но и от хората, в които е вярвала. Неравнопоставеното финансово положение на отделните социални прослойки в Полша през онези години се превръща в непреодолима преграда, която държи младата жена на разстояние от щастието и любовта. А разбитото ѝ сърце оставя дълбок белег върху способността ѝ да се доверя и да обича без задръжки. Но също така това е време, което провокира Мария Кюри, като я пита готова ли е да жертва всичко в името на своята мечта – да бъде учен и откривател. Да бъде част от прогреса, знаково зъбно колело, което задвижва напредъка, или да бъде просто страничен наблюдател.

В третата част от романа четем както за брака ѝ с Пиер – неин равноправен партньор в живота и в науката, за откритията, които двамата правят в сферата на физика и тяхната значимост, за спънките и омаловажаването на техния труд от колегите им, но и за признанието, което академичните среди е принудено да им отдаде. Защото липсата на престижни дипломи не тежи толкова, колкото резултатите и доказателствата на семейство Кюри. Може би в тази част става ясно и какво са трябвали да пожертват Мария и Пиер в името на науката.

Забележителна личност е Мария Кюри и като такава нейната история е не по-малко завладяваща, увлекателна и любопитна. Със сигурност “Мадам Кюри и силата да мечтаеш” от Зузана Леонард е книга, която ще препоръчвам. Струва си да се прочете не само заради фактите, но и като напомняне, че една мечтае се сбъдва, когато си готов да се бориш със зъби и нокти за нея.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин