“Последната книжарница в Лондон” – Мадлин Мартин

Като че ли позатихна интереса към романи, свързани с войната, и в сравнение с преди година по-рядко излизат исторически романи на тази тема. Но от време на време изскача по някой бисер, който абсолютно заслужава да му се обърне внимание. “Последната книжарница в Лондон” от Мадлин Мартин е книга, с която се запознах по случайност преди време, и се радвам, че я виждам и на български. Вярвам, че романът би бил чудесна компания в междупразничните дни.

“Последната книжарница в Лондон”:

  • Автор: Мадлин Мартин
  • Жанр: Исторически роман
  • Страници: 413 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Грейс, Джордж, господин Евънс, госпожа Уедъфорд
  • Издателство: Кръг

Лондон през 1939 г. не е бляскавият град, който младата Грейс Бенет от Дрейтън си е представяла. Вместо да я посрещне с мода и стил, английската столица е набраздена от знаците на приближаващата война, докато Хитлер си проправя път през континентална Европа. Грейс винаги си е мечтала да работи в голям магазин, но вместо това се оказва наета в малка прашна книжарница. Заобиколена от стотици книги, постепенно героинята открива, че между кориците им се крият светове, способни да преведат човек и през най-трудните изпитания, каквото неминуемо е войната.

“Последната книжарница в Лондон” от Мадлин Мартин гостоприемно разтваря страниците си и кани читателите да надникнат в един свят, в който надеждата надделява над страха, а любовта към книгите осигурява убежище на онези, които имат нужда да се скрият от суровата действителност. Роман, който говори за оцеляването на духа и за четенето като възможен път към спасението. История за силата на думите, за отзвука на литературата и влиянието ѝ върху човешкия живот – да вдъхва кураж в моменти на изпитание, да отвежда съзнанието далече от ежедневните грижи, да бъде отдушник за болката и отчаянието и извор на вяра и оптимизъм. И когато човек има чувството, че светът се затваря около него, притиска го и го задушава, именно книгите дават свобода и простор на душата.

В исторически план “Последната книжарница в Лондон” разказва за бомбардировките от Лондонския Блиц, които бележат една още по-ожесточена фаза от Втората световна война. Докато горе в небето самолетите на Луфтвафе и Кралските военновъздушни сили се борят за надмощие, долу из улиците на британската столица хората търсят място, където да се скрият от ударите. И именно една книжарница се оказва съвършеното скривалище. Не защото е най-безопасното място в града – отвън тя е поредната тухлена сграда, застрашена от рухване. Но вътре сред стотици книги, в компанията на автори като Вирджиния Улф, Джейн Остин и Александър Дюма,  нейните посетители се чувстват по-малко самотни и заглушават ужасяващите гърмежи от падащите бомби с думите, които една жена чете с много нежност и любов.

She turned the pages to the first chapter, the sound a quiet whispered shush in the empty shop. There was a special scent to paper and ink, indescribable and unknown to anyone but a true reader. She brought the book to her face, closed her eyes and breathed in that wonderful smell.

Сюжетът на романа е увлекателен и динамичен, умело балансиран между спокойствието и уюта, с което места като книжарници и библиотеки се асоциират, и напрежението и страха, съпътстващи войната. И все пак, макар да четем за период на загуба и скръб, у читателя надделява онова топло чувство, че е на точното място с правилните хора. То се дължи на атмосферата в книжарницата на господин Евънс и на трудолюбивата му служителка – Грейс. Хареса ми, че авторката не е идеализирала образа на книжаря, както много други писатели на такъв тип романи правят. Даже напротив – от самото начало тя казва, че Грейс не е най-големият почитател на четенето. Но интересът ѝ към литературата се развива във времето, задълбочава се и се превръща в любов, което потвърждава хипотезата, че този, който не чете, просто не е попаднал на подходящата книга. В романа са включени доста препратки към други произведения, предимно класики, което го прави още по-приятен и ценен събеседник, извор на идеи и препоръки.

Мадлин Мартин базира книгата си на действителни събития – книжарницата на господин Евънс е събирателен образ на няколкото книжарниците, оцелели по време на нощния блиц. Тази връзка с реалността определено прави четенето на романа още по-въздействащо и емоционално, но е важно да се отбележи, че авторката избира да се фокусира повече върху идеята и посланието на романа, отколкото върху сухите факти и строгата хронология. В книгата има и романтична нишка, но тя е бегло засегната и по-скоро разказва за любов, която чака края на войната, за да има възможност да разцъфти.

“Последната книжарница в Лондон” от Мадлин Милър ще се хареса на всички запалени книгохолици и ще допадне на онези, които се вълнуват от исторически романи. Освен това е идеална за хора, които досега не са посягали към книга за войната, защото определено може да разпали техния интерес. Това, с което романът на Мадлин Милър ще спечели всеки читател е неготово послание – дори в най-трудните моменти хората намират спасение в книгите!

Related posts

“Беладона” – Адалин Грейс

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата