Обикновено подхождам доста скептично към филми и книги, които по някакъв начин са обвързани с Джейн Остин. Попадала съм на някои наистина потресаващи интерпретации на “Гордост и предразсъдъци” и съм забелязала, че за много прохождащи писатели името на авторката е като някаква формула за бърз успех на тяхната книга. Със същия скептицизъм отворих първите страници на “Обществото “Джейн Остин”, но още в началото Натали Дженър ми показа, че въобще не заслушава подобно сурово отношение, защото е създала роман, който е толкова лесно да обикнеш.
“Обществото “Джейн Остин”:
- Автор: Натали Дженър
- Жанр: Исторически, Художествена литература
- Страници: 320 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Адам, Аделин, Доктор Грей, Франсис Найт, Мими Харисън, Еви Стоун, Ярдли Синклер
- Издателство: Хермес
Джейн Остин прекарва последните осем години от живота си в къщата на брат си в английското провинциално градче Чотън. Сто и петдесет години по-късно, малко след края на Втората световна война, една необичайна група се събира точно там, за да опази наследството на любимата си писателка. В имението има над две хиляди ценни книги и семейни реликви, които ще бъдат безвъзвратно загубени със смъртта на последния наследник. Осмината души, които създават Обществото „Джейн Остин“, са коренно различни, но обединени от любовта си към творчеството на авторката. Сред тях са фермер, млада вдовица, бляскава холивудска звезда и многоуважаваният местен лекар. Всеки от тях води безмълвна борба с травмите от войната и собствените си житейски драми. Младата прислужница в имението намира писмо на Джейн до сестра й Касандра, в което е споделила най-съкровените си мисли. Сензационно писмо, за чието съществуване светът дори не подозира и което може да промени хода на събитията. Членовете на Обществото се сближават, пораждат се нови приятелства и болката от миналото започва да отшумява. Те са готови на всичко, за да опазят наследството на Остин непокътнато, но дали нейните думи няма да се окажат тяхното спасение?
Мисля, че един от проблемите, с които рано или късно се сблъсква всеки книгохолик, е желанието му да стане герой в книгата, която чете. Толкова му е приятно и уютно в компанията на героите, толкова му харесва атмосферата и посоката, в която върви историята, че няма как да не му се прииска и той да бъде част от нея. С радост бих предложила кандидатурата си в обществото “Джейн Остин”, но тъй като на този етап няма кой да ми я одобри, ще се задоволя с хубавите емоции, които едноимения роман на Натали Дженър ми подари. Вероятно заради заглавието подозирате, че “Обществото “Джейн Остин” е някакво обяснение в любов към английската писателка, но още тук ще ви поправя. Това е толкова роман за феновете на Остин, колкото за онези от нас, които вярват, че книгите ни свързват.
“Обществото “Джейн Остин” е очарователна история, която събира шепа самотници, дава им цел и им подарява усещането, че са част от нещо по-голямо и значимо. Докато всеки от тях се бори със собствените си житейски драми и смята, че е обречен да изживее дните си в абсолютна монотонност, романите на любимата Джейн Остин се превръщат в извор на утеха и изиграват ролята на свързващото звено, което сплотява един наглед хаотичен и несъвместим колектив. Думите на писателката лекуват разбити сърца, превръщат се мехлем, който облекчава болката от загубите, нанесени от наскоро приключилата война, а героите ѝ влизат в ролята на довереници. Интересно е как литературата излиза от страниците на хартиената книга и като услужлив домакин приветства тези осем уж незабележими жители на малкото градче Чотън, насърчавайки ги да създават приятелства, да обичат, да живеят пълноценно.
Защото всяка страница му разкриваше напълно нов и непознат свят. Адам недоумяваше как другите, включително и братята му, не разбираха това. “
Персонажите, с които Натали Дженър ни среща, са изключително симпатични. Имаме срамежлив работник, който не се плаши от физически труд, но се чувства неловко в ситуации, изискващи от него да общува, и с 16-годишно момиче, което е прекъснало училище, но желанието ѝ да чете, да се интересува и да се учи не е стихнало. Запознаваме се с млада вдовица, която е известна с революционния си учителски подход и афинитет към неудобни книги, както и с уважавания и отговорен лекар, който може да излекува всяка чужда болка, но не и своята собствена тъга. Наред с тях четем за стара мома, наследничката на имота, в който Джейн Остин е прекарала последните си дни, и нейния адвокат, който от години е влюбен в нея, но не е получил позволение да сключат брак. А на гости в идиличния Читън им идват Холивудска актриса, която е изправена пред залеза на нейната слава, и ръководител на търгове от Сотбис с безпогрешен нюх към нещата, които наистина си струват. Общото между тях – те са точно толкова истински, неподправени, несъвършени, колкото и героите на тяхната любима Джейн Остин.
Ние обичаме Джейн Остин заради героите, които, независимо колко бляскави са, не са нито по-добри, нито по-лоши от самите нас. Те са съвършено, изцяло хора. За мен е голяма утеха да знам, че тя е успяла да разгадае всички ни. “
Сюжетът върви плавно – не очаквайте разтърсващи събития или гръмки излияния. Тук дори силните емоции са някак по-приглушени, сякаш да не смутят тишината на английската провинция. Характерният британски консерватизъм с присъщата за него сдържаност се прокрадва в историята, но чисто човешките отношения и драми надделяват и в крайна сметка скъсяват дистанцията с читателя, привличайки неговия интерес. Завръзката се заформя около намирането на средства за финансирането на къща-музей в чест на Джейн Остин. Докато заедно с героите търсим решение на ситуацията, четем за техните лични проблеми и изпитания, съчувстваме им и се надяваме да получат финал, подобен на този от романите на Остин. Има и лек романтичен оттенък, който лично на мен ми беше много любим, тъй като е поднесен много деликатно и с изключителен финес.
-Но човек винаги може да чете Остин.
-Да, тя ни дава точно това: един свят, който едновременно е част от нашия, но и е толкова далечен, че действа ободряващо. В книгите ѝ има толкова много порочни и глупави герои, но и накрая всичко се подрежда. Може би книгите ѝ ни помагат да открием смисъла в нашия безумен свят. Именно затова нейните романи са живи и до днес, както и пиесите на Шекспир. В тях се говори за живота, за всичко важно в него, което е запазило значението си чак до наши дни. “
Макар в историята често да имаше препратки към книгите на Джейн Остин, спокойно може да четете романа на Натали Дженър, без да сте запознати с творчеството на английската писателка. И все пак смятам, че тези от вас, които са чели “Гордост и предразсъдъци”, “Разум и чувства”, “Ема” и “Въздействие” ще оценят дълбоко разговорите между героите тук, тяхното разбиране и отношение към любимите им персонажи.
Не знам дали “Обществото “Джейн Остин” от Натали Дженър ще се хареса на всеки – със сигурност е четиво, което изисква повече търпение и забавяне на темпото, но лично на мен изключително много ми допадна, защото ми носи някакво усещане за хармония и спокойствие, за комфорт и приятелска атмосфера. Уютно ми е в него и мисля, че е книга с голямо сърце. Невъзможно ми бе да не я обикна.
