“Чета те като книга” – Емили Хенри

5

Така се получава, че през декември говоря за любими книги. А “Чета те като книга” от Емили Хенри е в най-високата част от списъка сред първенците. Роман за писането на историята в реално време и силата да бъдеш едновременно автор, редактор и главен герой в нея.

“Чета те като книга”:

  • Автор: Емили Хенри
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 400
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Нора, Чарли, Либи
  • Издателство: Софтпрес

Запознайте се с Нора Стивънс – литературен агент и откровен работохолик. Тя е амбициозна, целеустремена, успяла, с перфектен маникюр и красив апартамент в Ню Йорк. Нора е акула, готова да се бори до последно за интересите на авторите, които представлява, и за хората, които обича. Всъщност, това е един човек – сестра ѝ Либи. След като пред очите ѝ са минали стотици ръкописи, вече нищо не може да я изненада – познава всеки сюжет, всеки типаж, обратите отдавна са очаквани и е повече от ясно, че животът ѝ не следва линията на класическата любовна история. Иначе казано, Нора е приела, че не попада в категорията на добрата героиня, готова да захвърли целия си свят, за да бъде с мъжа на мечтите си. Но е способна да го направи за много бременната си сестра, която се нуждае от едномесечна почивка на някое тихо и спокойно място. Двете се озовават в Съншайн Фолс, Северна Каролина, въоръжени със списък с предизвикателства, който Нора трябва да изпълни. Докато Либи вярва, че малкият град може да се каже точно това, от което голямата ѝ сестра има нужда, Нора брои дните до връщането си в Ню Йорк. Утеха намира в местната книжарница – единственото място с работещ интернет в района. Ежедневните ѝ посещения там щяха да са много по-ползотворни, ако не бе Чарли Ластра, известен в литературните среди като един от най-добрите редактори и най-неприятните хора за разговор. Още със запознанството им преди две години и за двамата е ясно, че няма нищо сладко и романтично в техните отношения. Нищо дори най-дребно, което да намеква за подобен развой на сюжета. Но съдбата има интересно чувство за хумор и често ги поставя в ситуации, които изискват да общуват. Оказва се, че всеки от тях погрешно е разтълкувал другия като отворена книга. Разнищвайки пластовете на собствените си истории, Нора и Чарли откриват, че някъде неусетно пътищата им са се слели в едно. И двамата нямат търпение да научат какъв финал ги очаква в края. А ако не им харесва, винаги могат да го пренапишат.

Обожавам романите на Емили Хенри – заради романтиката, заради хумора, заради таланта ѝ така ненатрапчиво да коментира теми, които са част от нашето ежедневие. Но най-вече заради начина, по който взима едно клише в романтичния жанр, и тотално го преобръща, интерпретирайки го по свой собствен начин. В “Когато Януари срещна Август” четохме за противоположностите, които се привличат, в “Срещи по време на ваканция” за приятелство, прераснало в любов, а сега сме на вълна романтика в малкия град. “Чета те като книга” не е обичайната история за хрисимата героиня, която изоставя кариерата и заменя динамичното си ежедневие със спокоен живот в провинцията. Не е и историята, в която същата тази героиня среща мъжа на мечтите си, влюбва се в него и след няколко месеца и едно драматично обяснение в любов се женят. Не е и онази история, в която главният герой е съвършеният добряк, готов на всичко, за да спечели сърцето на своята любима.

“Чета те като книга” е роман за онези, които не се вписват в тези рамки, но също заслужават щастлив финал, просто трябва да минат по друг път. Книга, в която Емили Хенри се изправя срещу предразсъдъците и коментарите, които делят хората на такива от малкия и от големия град, обявява се в подкрепа на амбициозните жени, които имат мечти, различни от общоприетите, и защитава тезата, че всеки има право на личен избор, който не се нуждае от обяснение и оправдания. История за връзката между две сестри, за лоялността към семейството, за любовта, която не изисква обезличаване и компромис, а насърчава другия просто да бъде себе си.

“Чета те като книга” е написана в присъщия на авторката саркастично-ироничен стил. Сюжетът е разгърнат на фона на връзката на героите със света на литературата. Нора е литературен агент – нейният живот са книгите, буквално и преносно, и смята, че нищо не може да я изненада, защото познава всеки сюжет. Чарли е редактор, който е способен да превърне дори най-посредствения роман в абсолютен хит, но не го прави, защото държи да се занимава само със стойностни книги. Общото помежду им – и двамата виждат теми и типажи, сюжетни линии и обрати, популярни тропи и похвати, отразени в реалността, съответно си мислят, че знаят всичко. Но се оказват изненадани, когато съдбата ги принуждава да общуват и да се опознаят взаимно, разкривайки истинските им лица. Непрекъснатите им спорове са като тенис мачове, които следиш с огромен интерес, но тук няма победител и победен, защото всъщност Нора и Чарли играят в един отбор, просто им трябва време да го разберат.

Ако “Срещи по време на ваканция” беше вдъхновена от филма “Когато Хари срещна Сали”, то за “Чета те като книга” спокойно можем да кажем, че се доближава до “Имате поща”, с което ми става още по-любима. Но за разлика от филма с Том Ханкс и Мег Райън, книгата на Емили Хенри не е фокусирана само върху романтиката. Най-емоционални и трогателни бяха моментите на близост на Нора и нейната сестра Либи – връзката, която двете споделяха, бе изтъкана от толкова обич и нежност, че покрива като меко одеяло читателя, топли и носи сигурност и уют. Друго, което отличава романът, е фактът, че тук възрастните не се освобождават магически от отговорностите и задълженията си, за да се нареди животът им, както искат. Но това не означава, че не могат да се адаптират и да редактират историята така, че да я насочат в посока, която ги устройва.

Най-любимото нещо в “Чета те като книга” за мен беше Нора. Много рядко се привързвам толкова силно към някоя героиня, обаче тя ми влезе под кожата. Нора е акула – хищник, който е готов да се бори до последно и да атакува, ако се наложи. Докато четях, ми напомняше малко на Миранда Пристли (винаги съм я харесвала повече от Анди),а от бележките след края на историята, разбрах, че е имало защо. Привлича ме нейният хъс, както и че е толкова оправна и дори понякога устата. Харесва ми как не се извинява, че обича живота си в Ню Йорк, апартамента си и всички глезотии, на които е свикнала. Нито се оправдава, че е толкова амбициозна.

“Чета те като книга” от Емили Хенри е очарователна и остроумна, увлекателна и забавна, емоционална и сърдечна. Тя е историята, която романтици и книгохолици ще обикнат.

Related posts

“Беладона” – Адалин Грейс

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата