Отдавна не бях чела роман за Втората световна война. Като че ли през последните месеци, под влияние на нестабилната обстановка, в която целият свят се намира, масово читателите избягват такъв тип книги. Но когато знам, че зад историята стои Хедър Морис, това променя нагласата ми. Така се озовах в компанията на “Три сестри”.
“Три сестри”:
- Автор: Хедър Морис
- Жанр: Исторически
- Страници: 448 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 3
- Главни герои: Либи, Сиби, Магда
- Издателство: Рива
Момичетата дават обет пред баща си никога да не се разделят и да се подкрепят една друга. През 1942 г. Либи е изпратена в Аушвиц, а най-голямата ѝ сестра Сиби тръгва с нея, за да я закриля, както е обещала. Магда попада в Аушвиц-Биркенау две години по-късно, където трите сестри се събират и са заедно в изпитанията, които ги очакват и в лагера, и в походите на смъртта. Пътят на трите сестри към Обетованата земя е труден, трудно е и изграждането на новата им родина – Израел. Но те са заедно и до край изпълняват обета си да си бъдат опора една на друга. Именно любовта и жертвоготовността осмислят целия им живот.
С Хедър Морис вече се познаваме добре. От “Татуировчиът на Аушвиц” и “Пътят на Силка” съм научила, че тя избира личната история на един човек, за да изведе на преден план смисъла и силата на общочовешки ценности, които са оцелели въпреки коварните прояви на войната. Едновременно предава характерните и знакови моменти от онези мрачни времена, придържайки се максимално към познатата ни фактология, но вплита вътре нишки на вяра и надежда чрез съдбите на оцелелите и техния път – труден, криволичещ, но все пак устремен към светлината и към спасението. “Три сестри” е такъв тип книга – роман, който ни среща със Сиби, Либи и Магда, за да разкаже за преживяното в Аушвиц, но и за живота извън него. Преди и след.
Подобно на другите книги на Хедър Морис тази тук също е вдъхновена от реални лица и е посветена на идеята за оцеляването на духа и хуманността в един период, в който властват злото и жестокостта. Само че този път историята е пречупена през призмата на семейството и опората, която то дава. Трите сестри се крепят взаимно – споделят глада и опасността и разпределят помежду си късчета надежда, така че дори в най-трудните моменти да има какво да подхранва куража им да продължат напред. Обичта, доверието и близостта, която читателят наблюдава между трите момичета, сякаш им изграждат защитен обръч. Отвъд него са кошмарите на войната с всички прояви на малодушие и омраза, на несправедливост и безнаказаност, но вътре при тях се долавя онази топлина, която единствено обичаните хора познават и носят. И именно тя лекува душите им в моменти на смразяващ страх, когато бруталната реалност, която обитават, зашлеви поредната си плесница.
И този път Хедър Морис не спира до края на войната, а поглежда какво се случва с хората след нея. Всъщност за мнозина краят на ВСВ е равнозначен на точка, която затваря една ужасяваща глава от историята на човечеството. Но истината е, че за главните герои в тази глава миналото се разлива в настоящето и се опитва да отрови дори бъдещето. Така и при Магда, Сиби и Либи, които се учат да живеят без своите близки, без уюта и сигурността на дома, който са познавали, с ясното съзнание, че са имали късмета да се измъкнат живи от място, от което други не са успели да излязат. Наред с вътрешните битки, които всяка от сестрите води, четем за антисемитските нагласи, за грубото отношение на едни и добрината на други, за невъзможността им да загърбят видяното в лагерите, за необходимостта от ново начало и колко трудно е да се сбогуваш с един живот, който е останал завинаги в спомените им.
В сравнение с предишните две книги “Три сестри” е по-лека и не навлиза чак в такива детайлни подробности за лагерите, а по-скоро се фокусира върху отношенията между сестрите и тази специална връзка, която ги крепи. Фактът, че се редуват гледните точки, прави сюжетът по-динамичен и увлекателен и позволява на читателите да опознаят силните и слабите страни на всяка от героините. Но поне за мен това беше толкова плюс, колкото и минус, тъй като така и не успях да осъществя някаква по-дълбока връзка с някое от момичетата – вниманието ми се разделяше между тях, плъзгаше се някак по повърхността на техните страхове и мечти и така й не намери пролука, откъдето да се потопи по-надълбоко. Останахме някак дистанцирани – тази сплотеност помежду им остана като щит срещу външния свят и дори на хартия не допускаше никого вътре.
При всички положения “Три сестри” от Хедър Морис е интересен роман и предлага история, която си струва да се прочете. Но все пак според мен “Пътят на Силка” си остава най-добрата книга от трилогията.
