Напоследък времето много бързо ми отлита и докато напиша статията с предстоящи заглавия за месеца, то идва време да обобщавам какво съм прочела. За октомври равносметката е доста пъстра и мисля, че има за всекиго по нещо. Ето кои бяха заглавията, които ми правиха компания през последните седмици.
“Сърце” – Виктория Бешлийска
Дългоочакваният втори роман на Виктория Бешлийска вече е факт и още с излизането си привлича хиляди читатели. “Глина” вдигна летвата високо, затова и очакванията към “Сърце” следваха вече зададения ритъм, но когато един човек има талант да пише и думите извират от душата му, няма как книгата да не се получи. “Сърце” е роман за вярата – в човека и в онази висша сила, която ни подлага на изпитания, но и която ни помага да ги преодолеем. История, която преплита нишките на няколко герои – всеки от тях носещ товара на собствените си грехове и поел по свой път. За едни опрощението носи свобода и позволява на духа да полети, за други – товарът е толкова смазващ, че повлича надолу. А трети се учат да живеят с него.
“Четирите вятъра” – Кристин Хана
“Четирите вятъра” от Кристин Хана е сред любимите ми книги. Исторически роман, вдъхновен от реални събития, свързани с икономическата криза в Америка през 30-те години на миналия век и така наречените прашни бури и засушавания, принудили хиляди хора да изоставят домовете си и да потърсят спасение на запад. На този фон се разгръща историята на една самотна майка, която се бори за оцеляването на децата си, докато лекува собственото си разбито сърце. На нея се пада отговорността да възпита у тях ценности, докато стават свидетели на липсата на такива при други хора; да ги научи да носят надеждата, че ще намерят своето кътче земя, към което да принадлежат, вместо да се вкопчват в усещането за безизходица; да създаде дом дори там, където няма място за такъв. “Четирите вятъра” е изборът ми за книгопакет “Есен”.
“Затворничка в Техеран” – Марина Немат
В духа на събитията, разтърсили Иран през последните седмици, “Затворничка в Техеран” от Марина Немат подема темата за погазването на човешките права и ограничаването на свободата на жените от Изтока – положение, което властва вече няколко десетилетия. Авторката избира да разкаже личната си история за борбата с авторитаризма и фанатичните поддръжници на исляма, за върховенството на терора, което отнема човешки животи в името на религиозни убеждения и политически пристрастия. “Затворничка в Техеран” е сурова, откровена и тежка книга. Сама по себе си тя е част от бунта на хуманността срещу насилието и жестокостта.
“Търсачите на звънчета” – Рос Монтгомъри
Редно беше да разведрим малко обстановката с нещо по-весело за четене. “Търсачите на звънчета” от Рос Монтгомъри е чудесен детски роман, който въвлича читателите в дебрите на англосаксонската митология, докато ги прави част от едно незабравимо и вълнуващо приключение. В него Доброто и Злото влизат в битка, а едно обикновено момче трябва да премине успешно три изпитания, ако иска да си върне сестричката и да изгони мрака от вълшебните земи на Лесодив. Много динамична, увлекателна, леко мрачна, но също така забавна и оригинална “Търсачите на звънчета” е добър избор, ако искате да запалите един юноша по четенето.
“Съквартиранти по любов” – Фалън Балард
Не може месец без романтична книга, а в този случай се спирам на “Съквартиранти по любов” от Фалън Балард. Сладка, свежа, забавна история за едно момиче, което избира да преследва мечтите си, и за любовта, която разцъфва между нея и съквартиранта ѝ. Книга, в която се говори толкова за романтика, колкото и за приятелство, за куража да отгърнеш нова страница, за желанието да намериш призванието си и да му се отдадеш, за необходимостта да загърбиш миналото. Ако ви се чете нещо разведряващо, горещо препоръчвам.
“Три сестри” – Хедър Морис
Отдавна ѝ се канех на третата книга на Хедър Морис и ето че най-после ѝ дойде редът. “Три сестри” не ми се стори толкова тежка, колкото “Татуировчикът от Аушвиц” и “Пътят на Силка”. Авторката отново се вдъхновява от реални лица и събития, но този път се фокусира повече върху отношенията между героите и идеята за семейството като опора, на която винаги може да разчиташ, отколкото върху зверствата, на които трите сестри стават свидетелки. Говори се за съдбата на оцелелите, за обстановката в Словакия преди и след войната, за антисемитските настроения и човещината, която някои запазват и не се страхуват да изповядват. Хубав роман е, но “Пътят на Силка” си ми остава фаворит.
През октомври прочетох още няколко книги, но за тях ще ви разказвам в следващите седмици.
