По традиция денят у нас завършва с четене на книжка преди сън. Винаги се оглеждам за нови заглавия, като вече съм понаучила вкуса на Борис и се старая да го следвам, но също така гледам и да му предлагам нещо по-различно, за да тестваме граници и възможности. Ето кои детски книжки четем вкъщи тази есен.
“Малкият Неднорог” – Марк-Уве Клинг
Започвам с фаворита. “Малкият Неднорог” е забавна и пъстра история в превод от талантливата (и много обичана вкъщи) Мария Донева. Една част от книгата е в рими, другата не, но през цялото време върви еднакво леко, защото е много забавна. Разказва за един еднорог, който толкова обичал да казва Не, че го кръстили НЕднорог, а когато на него му омръзнало да живее в розовия свят на неговото семейство, просто си тръгнал. По пътя си срещнал един енКАКВОт (енот, който все пита “Какво, какво?”), един ДаБеДаБернар (сандбернар, който на всичко казва “да бе да”) и една принцеса – нейно царско НАПРОТИВство (защото на всичко казва “напротив”). Както можете да се досетите, тази компания е много весела и някак е успяла да намери начин да общува. Децата я приемат лесно, защото виждат себе си в категоричното “Не”, което еднорогът повтаря, а за родителите е чудесен начин да покажат на малките читатели, че не е нужно всеки ден да си непрекъснато усмихнат и щастлив, но и че с приятели винаги е по-забавно.
“Няма ми го панталона”
Ако веднъж си видял илюстрациите на Кантен Гребан, ще ги разпознаеш навсякъде. И ще си сигурен, че сред тях се крие една наистина стойностна история. Този път художникът твори заедно с Кристин Номан-Вилмин, с която разказват историята на малката коала, попаднала в неудобна ситуация. След като разбира, че панталонът ѝ е изчезнал, тя е принудена да прекара цял ден в училище в опит да запази случката в тайна. Но когато вижда приятел в беда, коалата загърбва притеснението си, впуска се в спасителна акция и се превръща в герой. “Няма ми го панталона” е книжка с голямо сърце. Тя е насочена към онези малки читатели, които изпитват срам или неудобство, които се притесняват да не се изложат и не се чувстват достатъчно уверени в себе си. А всъщност са смели, силни и добри – най-верните приятели, които някой би искал да има.
“Ще бъдеш ли мой приятел”
“Ще бъдеш ли мой приятел” видях сред наредените заглавия в книжарницата в Лондон тази година и ми направи впечатление, че няколко дечица се спираха и сочеха нещо по книжката. Затова реших да я взема и на Борис. Историята отново е насочена към приятелството и идеята да споделяш играта с някой. Книгата е с красиви илюстрации, по-малко текст, но с едър шрифт, което пък е чудесно за начинаещи читатели (казвам го от опит). Докато я четем, често го обръщаме на игра – търсим къде е скрито зайчето Типс, говорим си за Малкия кафяв заек и неговото желание да си намери другар в приключенията, посочваме си любими илюстрации. В общи линии неща, които изглеждат дребни и незначителни, но всъщност много ни помагат за упражнения “Четене с разбиране”.
“Тезей и минотавърът”
Новината за детска поредица “Малка библиотека на гръцките митове” определено ме зарадва. Като почитател на древногръцката митология смятам, че това е един добър и осъвременен начин да запознаеш децата с тази тема. Илюстрациите са ярки, модерни и привличат детското внимание. Текстът конкретно в “Тезей и минотавърът” дойде в повече на Борис и трябваше да четем книжката на почивки. Иначе историята за минотавъра е разказана като приказка. В нея , разбира се, има един герой, готов за смели подвизи, един злодей – опасното митично създание, едно предизвикателство – залавянето на минотавъра и измъкването от лабиринта, и задължителната награда – в случая една щастлива принцеса. В сюжетен план имаше няколко дреболии, които ме притесняваха, но в крайна сметка оценявам адаптацията и мисля, че е нещо, което ще допадне на малките читатели.
П.С. Взела съм и историята на Одисей.
