“Съквартиранти по любов” – Фалън Балард

Някои почитатели на романтичния жанр харесват истории с фалшиви двойки, други – с герои, които уж не се харесват, а аз обичам да чета такива за съквартиранти, защото вярвам, че единствено у дома човек показва истинската си същност. Затова нямаше как да пропусна “Съквартиранти по любов” от Фалън Балард.

“Съквартиранти по любов”:

  • Автор: Фалън Балард
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 336
  • Година на издаване:
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Сейди, Джак, Джема, Харли, Ник
  • Издателство: Сиела

Сейди Грийн е примерна корпоративна служителка. Доброволно работи от сутрин до вечер, както и през уикендите. Никога не повишава тон и винаги се старае да не изглежда твърде емоционална. Освен това прави убийствени електронни таблици. Всички показатели сочат, че ще получи заслуженото повишение и ще сбъдне мечтата на всеки американски милениал – да изплати студентските си заеми. Когато позицията получава бъдещият зет на шефа – младеж без никакъв опит, Сейди дава воля на огнения си характер и мигновено се оказва безработна и в търсене на нова квартира. Когато по-късно същата вечер с приятелите ѝ давят мъката с няколко коктейла повече от разумното, Сейди обърква приложението за срещи с такова за намиране на съквартирант. И така се оказва на среща с Джак.
А Джак е коренно различен от Сейди. Той е тих, спокоен и явно предпочита видео игри и филмови маратони пред общуване с хора. Джак притежава жилището мечта за всеки нюйоркчанин и си търси съквартирант. Най-хубавото е, че наемът е нищожен и ще позволи на Сейди да послуша сърцето си и да инвестира в мечтата си за собствен бизнес с цветя. Кой обаче всъщност е Джак и защо с години е отбягвал близки отношения с хора? Могат ли изобщо две пълни противоположности да съжителстват заедно? И най-вече възможно ли е да останат само съквартиранти, когато помежду им разцъфва не само приятелство, но и неудържимо привличане?

Така се случи, че през последните дни “интервюирах” две двойки съквартиранти за позиция в личната ми класация “романтични истории, които харесвам” и тази от “Съквартиранти по любов” я усетих повече в мой стил, затова избирам да ви разкажа за нея. На страниците на книгата ви очаква сладка и забавна история, която един истински милениъл може да оцени. Тя носи един характерен заряд, продиктуван от топлото и приятно чувство, с което сюжетът те оставя. В него на фокус е толкова връзката между главните герои Сейди и Джак, колкото и темата за приятелите, които се превръщат в твое второ семейство.

Да започнем с това, че “Съквартиранти по любов” е романтична история – от онези, при които химията между  двама души е очевидна от самото начало, но романсът се развива плавно. Ясно е, че героите ще се съберат, но онова гъделичкащо чувство на очакване и вълнение прави четенето толкова вълнуващо и забавно. Самата Фалън Балард пише с приятно чувство за хумор и не се притеснява да поставя Сейди и Джак в комични ситуации, които още повече да тестват техния самоконтрол и да скъсяват дистанцията помежду им. Като двойка давамата са олицетворение на фразата, “противоположностите се привличат” и оттам идваха забавните моменти. В същото време не всички карти са сложени на масата. Около Джак витаеше една загадъчност, която провокираше любопитството на съквартирантката му, а честно казано и аз имах няколко хипотези, свързани с миналото му. Като цяло ми допадна как се развиха отношенията им и колко добре се напаснаха със Сейди, така че в любовен аспект “Съквартиранти по любов” наистина отговаря на романтичното си излъчване.

От друга страна, книгата говори и за търсенето и себепознанието, за мечтите и смелостта, която се изисква, за да се посветиш изцяло на някоя от тях, за кризата на личността, през която много милениъли преминават. Да изоставиш сигурността на рутината, за да си проправиш път към щастието и към нови възможности за бъдещето, е риск, който не всеки има смелостта да поеме. Но Сейди го прави и се справя успешно. Разбира се, като се има предвид, че говорим за симпатичен любовен роман, е ясно, че провалът е малко вероятен, но пък не е ли хубаво от време на време да попадаш на такива истории, които да те насърчават да мечтаеш, да вярваш в себе си и да ти напомнят, че понякога нещата се случват. Приятелите на Сейди бяха наистина голяма подкрепа и някак читателят се привързва и към тях.

Разбира се, мен ме привлече и новата работа на Сейди, а именно – да прави цветни аранжировки, проявявайки креативност при оформлението и материалите, които ползваше (бе насочена към идеята зa рециклирането). Липсваше ми това, че не се говореше много за самите цветя (като символика, послание, комбинации), но го отдавам на факта, че съм пристрастна.

Накратко, “Съквартиранти по любов” от Фалън Балард е лека, разтоварваща, романтична история, с която да си отдъхнете след натоварен ден. Бягство от реалността, което ухае на цветя и на любов.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин