“Затворничка в Техеран” – Марина Немат

by Хриси

Четох “Затворничка в Техеран” от Марина Немат във време, което много напомня това от самата книга. Нищо че между тогава и днес има едни 40 години разлика. 40 години, в които нищо не се е променило. Всъщност, не е така. Сменят се управници, режими, излизат периодично новини, свързани с напредък в дипломатическите отношения и уж се дава гласност на разни проблеми, касаещи Изтока, но когато говорим за човешки права, тук приликите между приятелките на Марина и Махса Амини, която загина миналия месец след арест за неправилно носене на хиджаб, са доста големи.

“Затворничка в Техеран”:

  • Автор: Марина Немат
  • Жанр: биографичен
  • Страници: 336
  • Година на издаване: 2022
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Прозорец

Марина Немат разказва разтърсващата история на живота си в Иран по време на Ислямската революция на аятолах Хомейни. През януари 1982 г. тя е едва на 16 години, когато е отведена в прословутия затвор „Евин“ в Техеран. Дотогава животът ѝ се върти около училището, книгите, летата край морето и любовта ѝ към Андре, когото среща в католическата църква. Но когато часовете по математика се превръщат в проповеди на Корана и в безкрайна политическата пропаганда, Марина не може да замълчи. Скоро след това е арестувана с още стотици младежи и е бита до безсъзнание в „Евин“. Осъдена на смърт заради отказ да издаде имената на приятелите си, тя ще трябва да плати шокиращо висока цена за живота си. Докато мнозина загиват, някои полудяват, а съдбата на трети не е ясна, Марина има невероятния късмет да се измъкне от желязната хватка на режима и да разкаже за преживяванията си. Силата на нейните мемоари, написани елегантно и искрено, е в умението да даде прошка на собствените си родители, на първия си съпруг, на затвора, на страната си. И не на последно място – на самата себе си, оцелялата.

“Затворничка в Техеран” е личната история на една жена, която се връща в спомените от младежките си години – към кошмара, който изживява в затвор “Евин”. Години, в които тя е имала някаква надежда, че нещо може да се промени, и може би упорство, което ѝ дава сили да се съпротивлява на наложените правила, като защитава убежденията си.  Но в крайна сметка същите хора, които отговарят за реда в Иран, почти не я пречупват.  Нейната история е толкова лична, колкото и споделена – тя е за всички момичета, които са били жертва на режима и неговия фанатизъм, за тези, които са загинали и не са успели да разкажат какво са преживели отвъд стените на “Евин”, и  за онези, които са оцелели, но не могат да си позволят да се върнат към този ужасяващ период от живота си. Книга и за такива като Махса, за която четем в днешните новини.

“Затворничка в Техеран” е роман, който разказва за върховенството на терора, което екстремисти и крайни ислямисти налагат, за изкривените им представи за света и пълното погазване на правата на човека в името на техния идеал. Марина Немат остро осъжда религиозния фанатизъм и неговите прояви, които преобръщат живота ѝ – променят образователната система, налагат цензура, пропагандират абсолютната диктатура и в крайна сметка принуждава хората да живеят в страх. Но освен това “Затворничка в Техеран” е история за оцеляването, за съхраняването на вярата и самоличността въпреки опитите да бъдат отнети.

Книгата върви плавно, проследявайки случващото се с Марина преди и по време на престоя ѝ в затвора. Акцентира се на нейната различност – християнка в един ислямски свят, с демократични убеждения и интерес към западната литература, която прокава идеи, противоречащи на тези на властта. Марина Немат се придържа към фактите, като изрежда ключовите моменти, които са белязали миналото ѝ – протестите, загубата на първото момче, което е обичала, дистанцията с родителите ѝ, подкрепата от приятелския ѝ кръг, арестът и последвалата присъда, насилието, принудителната женитба и смяната на религията. Признавам, че на места се доляваше една сдържаност, която обаче отдавам на желанието ѝ да разкаже всичко, а да се отдаде изцяло на емоцията би означавало да затвори очи и никога да не погледне назад.

Може би най-интересна ми беше частта с брака ѝ с Али и той самия като персонаж. При него религията и политическите му убеждения отстъпваха пред човечността, която дълбоко е погребал, но все пак не я е изкоренил напълно. Това хвърляше светлина в мрачните дни на Марина и в крайна сметка неговата любов се превърна в спасителен пояс, който да я измъкне от блатото на безизходицата. Интересно беше да се проследят отношенията с неговото семейство, които макар и верни на Корана и на патриархалния модел, все пак бяха единствените, които подадоха ръка на Марина, когато имаше нужда.

“Затворничка в Техеран” не е лека книга, но не е и история, която ще ви натовари с тайните си. Всъщност мисля, че изпълнява ролята си отлично – изважда хората от онзи блажен сън, в който битува идеята, че живеем в демократичен свят и човешките права са над всичко.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.