С голямо желание подхванах “Последното, което ми каза” от Лора Дейв, тъй като отдавна си я бях набелязала, но чаках да я видя на български. Изчетох я за ден – увлекателна е и върви много бързо. Не бих я определила точно за трилър, а по-скоро я слагам в категория “Мистерии”. Една от онези книги, при които имаш усещането, че отговорите ти се изплъзват като пясък, загребан между пръстите – едновременно чувстваш песъчинките, които те доближават до истината, но колкото повече време минава, толкова по-трудно е да ги задържиш.
“Последното, което ми каза”:
- Автор: Лора Дейв
- Жанр: Мистерия
- Страници: 328 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Хана, Оуен, Бейли
- Издателство: Сиела
Хана е по-щастлива, отколкото си е представяла, че някога ще бъде. Има прекрасен съпруг, успешна кариера, много приятели, спокоен живот… И доведена дъщеря Бейли, която тепърва опознава, но с малко търпение двете ще станат близки. Хана знае това. Един ден съпругът на Хана – Оуен, изчезва. ФБР и щатските шерифи се появяват в дома им и започват да задават въпроси, на които Хана няма отговор. Не знае дали Оуен е престъпник. Не знае и дали това е истинското му име. Не знае дали някога ще го види отново. Знае единствено, че трябва да предпази Бейли и да разбере истината за миналото на съпруга си. Каквото и да ѝ струва това.
“Последното, което ми каза” е история с много неизвестни. В училище учителката ми по математика ме учеше преди да се захвана с решаването на задачата, да погледна с какви факти разполагам – какво зная, кои стойности са ми известни и кои мога да изчисля лесно. След това фокусът се прехвърляше върху липсващото парченце от пъзела. С романа на Лора Дейв приложих същата схема. Ясно е, че един рижовен баща и любящ съпруг изчезва, след като името му е замесено в голям скандал за финансова измама. Въпросът не е защо се изпарява – вижда се, че безопасността на семейството му е от първостепенно значение и тя се превръща в решаващ фактор за неговото решение. Тук въпросът е “Какво” – какво е довело до тази ситуация и какво следва оттук насетне. Загадката ще се решава едновременно от читателя и от главната героиня в романа – Хана, а покрай урока с търсенето на неизвестни Лора Дейв е подготвила и един, който е посветен на семейството и връзките, които градим с най-близките ни.
“Последното, което ми каза” задълбава в отношенията между хората и в това на какво сме готови за хората, които обичаме. Разглежда едновременно връзката между партньорите в една двойка, като акцентира върху доверието, което се гради помежду им, и тази между мащеха и доведена дъщеря. Авторката ни пита до каква степен познаваме половинката си и колко много можем да научим за някого, без да сме наясно с неговата биография. Кара ни да се вглеждаме в детайлите, които подсказват най-много кой стои срещу нас – дребни навици, споделени и уж незначителни спомени, малки жестове, които издават колко просторно може да е сърцето на добрия човек. Такъв ли е Оуен? Или по-скоро – какъв е Оуен? Опознаваме го през очите на Хана.
Сюжетът е динамичен, а ретроспективните епизоди, вмъкнати в главите, носят подсказки, които биха могли да ни улеснят в разплитането на мистерията. За мен историята до голяма степен е свързана с изборите, които правим, и последствията, които идват с тях. В книгата пишеше, че човек винаги има избор – дали ще направи правилния, или ще предприеме грешно действие, в това никога не може да е напълно убеден и ефектът си проличава на следващ етап. Единственото сигурно е, че не може да се измъкне от отговорността, която идва с едно решение. Решение, което е способно да промени цял един живот. Героите на Лора Дейв избират между любовта и сигурността, между миналото и бъдещето, между истината и лъжата.
Трябва да отбележа, че макар романът да ми бе интересен, към края ми се стори, че някак загуби от инерцията и сякаш останаха недоизказани неща. Истини, които героите не пожелаха да споделят с нас. И това ме подразни. Тази жертвоготовност на Оуен и примирението на Хана като че ли ми дойдоха в повече. Все си мисля, че когато бракът ти рухва, макар и да не е поради липса на любов, имаш право да се разгневиш и да избухнеш. Но както е казал писателят – разни хора…
“Последното, което ми каза” от Лора Дейв и интригуващ и любопитен роман, който предстои да гледаме във формат на сериал. Имам усещането, че ще се получи чудесна екранизация, особено щом Дженифър Гарнър е в главната роля. А аз с удоволствие ще направя паралел между филма и книгата.
