Винаги ми е тъжно, когато се разделям с някоя поредица. Особено пък с такава, която толкова лакомо съм поглъщала. Книгите за загадките на фамилия Хоторн се оказаха обсебващи, бих казала дори пристрастяващи. Хем бързах за “Последният гамбит”, хем малко отложих прочитането ѝ, защото знаех, че настъпва моментът да се разделя с героите. Заслужено добър финал – така най-общо бих описала последния роман от трилогията, но нека видим защо.
“Последният гамбит”
- Автор: Дженифър Лин Барнс
- Жанр: YA, мистерия
- Страници: 400 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Ейвъри, Джеймсън, Грейсън, Зандър, Наш, Либи, Винсънт Блейк, Иви
- Издателство: Егмонт
Играта продължава. Всичко, което Ейвъри Грамс трябва да направи, за да наследи милиардите, е да оцелее още няколко седмици в имението Хоторн. Обаче това не е толкова лесно, колкото изглежда – папараците дебнат всяка нейна стъпка, финансовият натиск вече се усеща, а опасността е неотменна част от живота ѝ. Единственото нещо, което я спасява, е помощта на братята Хоторн. Животът ѝ е обвързан с техните. Тя знае тайните им, те също са наясно с нейните. Но докато часовникът отброява последните часове до мига, в който Ейвъри ще се превърне в най-богатия тийнейджър на планетата, нова опасност връхлита с пълна сила в лицето на неочакван посетител, който моли за помощ и чието присъствие в имението може да промени всичко. Оказва се, че има още една загадка, която трябва да бъде решена, и Ейвъри и братята Хоторн са въвлечени в опасна игра срещу непознат и опасен противник.
“Последният гамбит” намества и последните парченца от пъзела, който покойният Хоторн е подготвил за своите наследници. Щом сте стигнали дотук, значи вече сте прочели предходните два романа и сте запознати със склонността на фамилията да измисля и решава загадки. А тук читателят е изправен именно пред няколко такива, които вече не търпят отлагане – какво ще се случи с Ейвъри, след като наследи милиардите на Хоторн, и дали наистина Джеймсън ще е изборът на сърцето ѝ? За да не бъде уравнението твърде лесно за решаване, Дженифър Лин Барнс е добавила още тайни и мистерии, които замъгляват преценката на главните герои и примамват читателя да се впусне в надпреварата за тяхното разплитане.
“Последният гамбит” не губи инерцията, която предходните книги бяха задали. Все така динамична, напрегната и интересна, тя носи онова наелектризиращо усещане, че се намираш в сложен лабиринт и почти си открил изхода от него. Докато някой не затваря пролуката и не се налага да намериш друг път. Нови заплахи и опасни срещи помрачават последните дни на Ейвъри в имението и макар вече да е свикнала да живее на ръба и да се храни от адреналина на настоящето, този път страхът, че някой от хората, които обича, може да пострада, надделява и тя е една идея по-предпазлива. Хареса ми, че в тази книга като че ли Дженифър Лин Барнс обръща най-голямо внимание на главната си героиня – проследява детайлно всички нейни колебания и съмнения, даде ѝ глас, който при предишните два романа не се чуваше достатъчно ясно, тъй като бе заглушаван от този на братята. Без съмнение “Последният гамбит” е книгата на Ейвъри – пораснала и помъдряла, този път тя има смелостта сама да взима решения и да не чака за позволение.
От трите книги в тази се говори и най-много за любовния триъгълник между Ейвъри, Джеймсън и Грейсън, макар не той да бе в основата на сюжета. Не мога да кажа, че ставаше дума за борба между разума и сърцето, тъй като в моите очи решението отдавна бе взето, но определено ревността и страхът да се отдадеш на някого изцяло разклащаха преценката на Ейвъри. Смятам, че тук братята са показани в по-необичайна светлина и сякаш те също излизат от сянката на фамилията. Джеймсън се стараеше да бъде по-малко импулсивен и дързък, на Грейсън му се случваше да губи контрол, Зандър запазваше чувството си за хумор, но не криеше, че също се измъчва от въпроси, свързани с истинския му баща, а Наш си позволи да вземе страна и участие в решаването на загадката.
Отвъд този отбор от пъстри герои “Последният гамбит” беше история за стари вражди и нови съюзи, за грешки на възрастните и последствията от направени избори. Ясно личеше границата, която отделя наивната преценка на едно дете, впечатлено от изобретателния ум на дядо си, и зрелия поглед на човек, който има работещ морален компас и разбира, че богатството също си има цена. Отговорността, с която фамилното име товареше членовете на семейство Хоторн, стана прекалено голям товар и бе време някой да се оттърве от него.
Любимата ми част от книгата е метафората, която е закодирана в заглавието и която свидетелства, че Дженифър Лин Барнс е отличен хореограф и режисьор, добре планирал своя спектакъл до последния детайл.
“Последният гамбит” от Дженифър Лин Барнс е достоен завършек на едно епично приключение, в което се впуснах импулсивно, а ми донесе толкова вълнение и емоции. Искрено се надявам авторката да не ни държи дълго без нова нейна книга, защото писането ѝ е наркотик, към който съм пристрастена.
