Не мисля, че някой може с думи да опише магията, която се крие в книгите на Алка Джоши. Подхванах “Пазителят на тайни от Джайпур” със свито сърце – знаейки колко съвършена в моите очи бе първата книга на авторката “Изрисувано с къна”. Страхувах се, че тук няма да усетя същатата притегателна сила и онази характерна енергия, която думите на Алка Джоши излъчват. Но съм грешала. “Пазителят на тайни от Джайпур” за мен се оказа също толкова омагьосваща и изящна – нов рисунък от образи и проблеми, но същата опитна и талантлива ръка.
“Пазителят на тайни от Джайпур”:
- Автор: Алка Джоши
- Жанр: Художествена литература
- Страници: 448 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 3
- Главни герои: Лакшми, Нимми, Малик
- Издателство: Benitorial
Шимла, 1969 г. Изминало е повече от десетилетие. Татуистката Лакшми вече е омъжена за доктор Кумар и ръководи Лечебната градина в „Лейди Брадли“, а Малик е завършил частно училище. На двайсет, той тъкмо е срещнал красивата Нимми – млада вдовица от хималайските планински племена, – когато му се налага да замине на стаж в Службата по строителството в двореца в Джайпур. Скоро след завръщането си в Розовия град Малик разбира, че почти нищо не се е променило – властта и парите все така са концентрирани у представителите на висшата класа, а дворецът все още се отплаща щедро за добре опазените си тайни. Когато откриването на кино „Роял Джуъл“ – последния важен проект на Службата – завършва трагично, обвиненията за това се отправят към най-удобните замесени. Малик обаче има много по-мрачни подозрения и се захваща с разкриването на истината зад инцидента. Младият мъж няма представа, че любимата му Нимми се е забъркала в не по-безопасно начинание, което също може да завърши фатално.
Отварям първата страница на “Пазителят на тайни от Джайпур” и усмивката се разлива по лицето ми. Очаквам с нетърпение срещата ми с Лакшми, която толкова харесах в “Изрисувано с къна”, но ме посреща Малик – пораснал, възмъжал, но с онзи игрив пламък в очите, който притежаваше и като дете. И всъщност присъствието му още в първите редове на романа е напълно логично, тъй като в ръцете си държа история, която е посветена преди всички на него, отколкото на Лакшми. “Пазителят на тайни от Джайпур” е книга за порасналите деца, които поемат по свой път, и за родителите, които могат само да ги съветват и насърчават, но не и да диктуват посоката. Роман за мъдростта, но и за грешките на по-възрастните, за изборите, които определят дали човек е добър, за моралния компас, който се настройва да работи от най-ранните години. Акцентира се на възпитанието, любовта, грижите и честността, от които се лее стабилна основа, на която да стъпи всеки подрастващ, преди да се отдели изцяло от семейството си, за да създаде свое собствено.
Този път сюжетът следва една малко по-различна линия в сравнение с “Изрисувано с къна”. Още в пролога става ясно, че предстои да се случи нещо голямо в Джайпур – срутване, което е толкова буквално (рухването на новооткрито кино), колкото и преносно, задавайки нови правила в обществото. Правила, според които богатите в Индия не се измъкват невредими, когато положението стане сериозно, а справедливостта и честността тържествуват като водещи добродетели. Но след като Алка Джоши запознава читателя с най-знаковото събитие в историята – своеобразен вододел между преди и след, тя го връща в началото, където започва всичко и откъдето може да проследи трансформацията на героите. Обратното броене, което авторката е задала, носи усещането за напрежение, което бавно и постепенно се наслагва, и за съспенс, провокиран от многото неизвестни, които възникват в хода на историята. Всичко това отключва любопитството на читателя и го мотивира трескаво да чете.
Романът ни среща със стари познайници – като Самир, съпругата му и махарани Латика, но ни запознава и с нови герои, които ще се окажат ключови за книгата – като Нимми, на която Лакшми и Малик подават ръка. Толкова е лесно да обичаш героите на Алка Джоши, да се потопиш в техния свят, да се сблъскваш с предизвикателствата на техния живот. Живот, в който репутацията отваря врати и срива цели светове; в който децата са като растенията в градината на Лакшми – ако не полагаш правилните грижи за тях, ще повехнат или ще ги задушат плевели. Хареса ми, че имах възможност да проследя динамиката в отношенията между снаха и свекърва, между майка и син (винаги съм възприемала Малик за дете на Лакшми), между съпруг и съпруга (колко нежност само има във връзката между Лакшми и Джей). При това виждах тези двойки огледално, защото срещу истината и благородството стояха лъжата и молодушието на онези, които имаха себе си за богати. А всъщност се оказаха най-бедни от всички.
Част от загадката в книгата е свързана с нелегалната търговия на злато – тема, която ми се стори доста интересна. Другото, което много ми допадна, беше пътуването между Джайпур и Шимла. Този път Алка Джоши се старае да ни покаже Индия отвъд границите на големия град, да ни запознае отчасти с културата и обичаите на номадски племена, да разкрие малко повече за богатството на езика и неговите диалекти. Ароматите и вкусовете отново присъстваха активно в романа и се просмукваха между думите и редовете, напоявайки страниците с емблематични ухания за улиците на Индия.
Със сигурност имам още много какво да разкажа за “Пазителят на тайни от Джайпур”, но и в този вид ревюта стана дълго. Увлекателна, дълбока, опияняваща – така бих описала историята, която събужда сетивата и ни отнася в тази толкова пъстра страна, задълбочавайки познанията ни относно културата и йерархията там. Ако въобще може да се измисли някакъв недостатък на романа, той е, че Алка Джоши разпалва с него и интереса към вече порасналата Радха (по-малката сестра на Лакшми), а за нея ще четем едва като излезе третата (и последна) книга от поредицата.
