Съвсем нямам намерение да крия, че посегнах към “Модистката от Париж” преди всичко заради съпоставката с “Тайната на Диор” от Наташа Лестър, на чието творчество съм фен. Вярно е, че двете книги са в един отбор, но Джорджа Кауфман има собствен почерк и виждане как трябва да се развие една такава история, затова с интерес проследих съдбата на нейната героиня. Резултатът ме удовлетвори, а романът беше наистина приятна компания.
“Модистката от Париж”:
- Автор: Джорджа Кауфман
- Жанр: Исторически
- Страници: 456 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Роза Кусташер
- Издателство: Сиела
Роза Кусташер изглежда целуната от съдбата – начело на истинска модна империя, с изтънчени умения, развити и насърчени от самия Кристиан Диор, тя е кралицата на вкуса към стойностното и красивото. Но тази вечер тя е просто една жена с бурно минало, на която предстои най-важната среща в живота ѝ… Как се е озовала тук, в тази луксозно обзаведена къща, сред предмети, всеки от които е ключ към определен спомен – всички те трябва да бъдат събудени, за да разкажат невероятния живот на Роза. На невинното момиче от малкото италианско планинско селце, което се сблъсква с нацистката жестокост и трябва да бяга тъкмо когато открива любовта. На младата жена, която търси убежище в Швейцария, която пристига като никоя в Париж и го напуска години по-късно като красива и магнетична модна икона. Тази, която ще покори екзотичните простори на Южна Америка и ще се подготви добре за предизвикателството да превземе мегаполиса Ню Йорк. Светът е нейната сцена и тя ще танцува по своя собствена мелодия – така, както само една истинска жена умее.
“Модистката от Париж” от Джорджа Кауфман е завладяващ разказ за пътя на една силна жена от малко австрийско градче към света на висшата мода, блясъка и неограничените възможности. Исторически роман, който проследява десетилетия от световната история – стартира с края на Втората световна война и живота на оцелелите, преминава през възраждането на Париж след немската окупация и възхода на френската мода, достига дори до бреговете на Бразилия и наблюдава отблизо промените в обществото, срива в демокрацията и военния преврат и се прехвърля обратно в САЩ, където икономиката ражда нови лидери в бизнеса. На този фон четем и за личната драма на Роза Кусташер – за ударите на съдбата, които се е налагало да понесе, за устрема и стремежа ѝ към прогрес, за любовта, която разбива сърцето ѝ, но също така лекува най-дълбоките ѝ рани, и за прошката, за която цял живот копнее.
Книгата успя да ме заинтригува още с началото – всяка глава е посветена на предмет, превърнал се в символ на знаков момент от миналото на Роза. Метафоричният изказ и смисълът, с който героинята натоварваше наглед най-обикновени вещи, събудиха любопитството ми. Материалното се превръщаше в опаковка на болката или радостта, на вълнението или страха. Спомените се нижеха като мъниста на огърлица – всеки допринесъл посвоему за нейната красота, но и успял да съхрани в сърцевината си миг от време, което е безвъзвратно изгубено, но е оставил осезаем отпечатък върху душата и пътя на Роза.
Много теми са засегнати в романа. Държа да отбележа, че модата е една съвсем малка част от богатата палитра, която изпъстря страниците на книгата. Дали наистина Роза Кусташер е била оригиналната муза на Кристиан Диор за създаването на емблематичния аромат Miss Dior, това мисля, че не можем да потвърдим, но е интересна интерпретация, която си струва да се разниши. Определено обаче не е акцент. Говори се повече за моралния компас във време на беззаконие и несправедливост, за оцеляването на духа и жаждата за живот, за амбицията като гориво, което допринася за постигането на целите, за отношението към различните, дискриминацията и сегрегацията като белег на на 50-те години на миналия век. Значителна роля играят въпроси, свързани с майчинството – за нуждите на детето пред тези на родителя, за майчината обич, която трескаво гори, независимо от дистанцията на времето и пространството, за изборите и техните последствия.
Романтичният елемент също беше интересно вплетен в историята. Читателят има възможност да съпреживее големите любови в живота на Роза – първата ѝ любов, която неведнъж я спасява (буквално и преносно), дълбочината на чувствата при първия ѝ брак и съкрушителната загуба, която следва, страстта и токсичните взаимоотношения с мъж, който я разменя за наркотиците, прагматичността на втория ѝ брак и постепенно зародилата се обич. За Роза любовта бе единственият мехлем, който притъпяваше вината и болката, с които тя бе свикнала да живее. А впоследствие се оказа и ключ към опрощението и изкуплението на греховете ѝ. Самата Роза е доста противоречив образ, който невинаги успявах да разбера, но определено се възхищавах на силата и решителността ѝ.
“Модистката от Париж” от Джорджа Кауфман е увлекателен, вълнуващ и пъстър роман, който ще допадне на онези от вас, които харесват истории за забележителни личности. Силен дебют и макар да има някои дребни трески за дялане, бих казала, че дава явни заявки, че в ръцете си държите книга от автор, който обещава да надгражда и да се развива.
