За малко повече от година Али Хейзълууд се превърна в явление в романтичната литература. Дебютният ѝ роман “Хипотеза за любов” е сред най-препоръчваните книги в социалните мрежи (особено TikTok) и успя да постигне нещо, което много други автори не можаха да направят през последното десетилетие – да разпали у представителите на по-младото поколение желанието да четат, като предложи достатъчно добра алтернатива за свободното им време. Вторият ѝ самостоятелен роман – “Любов и неврони”, е събитие, което води със себе си високи очаквания и въпроса дали Али Хейзълууд ще ги оправдае. Като човек, който жадно изгълта книгата, ще кажа, че дори ги надскача и сега ще обясня защо.
“Любов и неврони”:
- Автор: Али Хейзълууд
- Жанр: Романтика
- Страници: 384 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Бий, Ливай
- Издателство: Егмонт
Животът на Бий Кьонигсвасер се крепи на едно просто правило: Какво би направила Мария Кюри? Ако от НАСА ѝ предложат позиция като ръководител на невроинженерен проект – истинска сбъдната мечта, – Мария би се съгласила на мига. На. Мига. Но майката на съвременната физика не е била принудена да работи в сътрудничество с Ливай „Отвуордкото“ Уорд. Ливай е висок, мрачен и има пронизващи очи, досещате се – привлекателен е. Но също така много ясно е дал да се разбере още в университета, че към Бий изпитва единствено чиста неприязън. Оборудването ѝ обаче се бави, а екипът я пренебрегва и Бий може да се закълне, че Ливай като че ли омеква в отношението си към нея – подкрепя идеите ѝ и я поглъща със същите онези пронизващи очи. А всичко това просто възпламенява невроните ѝ. Но когато идва моментът да действа и да рискува сърцето си, единственият въпрос, който има значение, е: Какво би направила Бий Кьонигсвасер?
Слушали ли сте песента “Love on the brain” на Риана? Мелодична и чувствена балада, вдъхновена от 60-те години, чийто ритъм води до пристрастяване. Съзнателно или не, точно такъв ефект е постигнала Али Хейзълууд с “Любов и неврони” (“Love on the brain” оригинално заглавие) – завладяваща романтична история, която отказва да напусне мислите ти. Някои твърдят, че книгата е олицетворение на ескейпизма, като предлага на читателите паралелен свят, в който науката е секси, любовта – константна величина, която само трябва да откриеш, а проблемите винаги намират решение. Тези три неща наистина присъстват в романа на Али Хейзълууд и го правят изключително приятен за четене. Но аз не бих казала, че историята ѝ е бягство, а по-скоро гледам на нея като на сблъсък с реалността. Авторката привлича вниманието на хората към сфера, на която те иначе гледат от дистанция, и коментира открито наболели въпроси, свързани с ролята на жените в научните среди и все още (да, дори в 21 век) чести прояви на сексизъм на работното място.
На сюжетната везна Али Хейзълууд притегля романтика и факти от невронауката в съотношение, което да направи историята еднакво омагьосваща, интригуваща и оригинална – нито твърде розова, нито прекалено аналитична. Перфектната дозировка на двата основни компонента на книгата водят и до един наистина чудесен резултат, който надминава постигнатото в “Хипотеза за любов”. В същото време обаче има и приемственост между двата романа на Али Хейзълууд, защото “Любов и неврони” продължава STEM течението в любовния жанр, откривайки нови хоризонти пред автори и читатели. Вдига се нивото – обръща се повече внимание на жените в науката, а за идол и абсолютен пример за подражание е избрана Мария Кюри. Факти, свързани с нейния живот и професионалния ѝ път, бяха вмъкнати доста хитро между водещата история на Бий и Ливай. Харесва ми в каква посока авторката насочва вниманието на по-младите читатели, като им показва, че могат да намерят своите кумири извън социалните мрежи и телевизионния екран.
Да се върнем обаче на романтичната сцена, където е още по-забавно и интересно. Харесва ми, че авторката отново е избрала класическа линия за развитие на героите – от врагове в партньори. Омразата обаче е само привидна, а разминаванията са плод на гледна точка и комуникация. Това е друго, което оценявам в книгите на Али Хейзълууд – насърчаването да общуваш с хората, били те колеги на работното място или в университета, още повече ако става дума за двама души във връзка. Допадна ми и елементът със съобщенията в чата, които главните герои си разменяха, без да знаят истинските си самоличности. Това се оказа препратка към любим филм на Али – “Имате поща”. И тъй като знам, че сравнението между Адам Карлсън от “Хипотеза за любов” и Ливай Уорд от “Любов и неврони” е неизбежно (то е като съпоставяне между бивш и настоящ приятел), ще споделя, че при мен Ливай печели по точки.
Цялостно ми харесва как Али Хейзълууд гради мъжките образи – те са просто добрите момчета, които винаги знаят как да постъпят правилно. Бонус – изглеждат много добре и са адски умни. Бий обаче също е по-добре изграден персонаж в сравнение с Олив – по-осъзната, по-амбициозна, по-директна. И всъщност това е само един от показателите, че с “Любов и неврони” Али Хейзълууд надгражда постигнатото в първата си книга. Останалите са по-добри логически връзки, по-богат речник и цялостно по-завладяващ стил на писане.
Накратко, дори да не сте чели “Хипотеза за любов” или да не сте чували името на Али Хейзълууд (макар че това би било необичайно), нищо не пречи да се потопите в атмосферата на “Любов и неврони”. Ако не за романтиката, то поне за да научите нещо за Мария Кюри и за работата на учените, които прекарват живота си в лаборатория, за да направят нашия по-добър. А след това може и вие да си пеете “Must be love on the brain…”.
