“Ресторантът на Роуз” – Памела Кели

Обичам книги, в които се говори за кулинария под една или друга форма. Може би защото за мен уханието на приготвено с любов ястие навява асоциации за дом и хармония, но определено ми харесва да чета за смесица от вкусове и аромати, под чиито съпровод протичат промените в живота на героите. Затова с удоволствие се потопих в атмосферата на “Ресторантът на Роуз” от Памела Кели и прекарах няколко приятни часа в нейната компания.

“Ресторантът на Роуз”:

  • Автор: Памела Кели
  • Жанр: Дамска проза
  • Страници: 224 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Ема, Джил, Манди, Пол
  • Издателство: Кръгозор

Манди, Ема и Джил са толкова близки, колкото могат да бъдат три сестри, разделени от стотици мили. Израснали са в Нантъкет, но само Манди остава на острова. Те се събират отново, когато обичната им баба Роуз е приета в болница седмица преди деветдесет и деветия си рожден ден, за да бъдат с нея до последния й дъх. Наследството, което тя оставя на любимите си внучки, се оказва огромна изненада. Освен на красивия дом в Нантъкет, баба им е собственикът и на един от най-популярните ресторанти на острова, за което никой не е знаел. Завещанието гласи, че Роуз оставя равни дялове от ресторанта на трите сестри и на главния готвач Пол, които в продължение на една година трябва да работят заедно в него и после, ако искат, могат да го продадат. За Манди изглежда най-лесно, защото живее на острова и след като децата са поотраснали, има свободно време. Но съпругът й, заможен бизнесмен, е на друго мнение. Ема преподава в началното училище в Аризона, чувства се щастлива с хобито си – фотографията, и с любимия си мъж. Но малко преди смъртта на Роуз съпругът й разкрива тайна, която шокира Ема, и работата в ресторанта е нейното бягство и спасение. Въпреки факта, че главният готвач е първата й любов… Джил води бляскав живот в Манхатън като съсобственик на успешна компания, но решава да продължи дистанционно работата си. Трите сестри и Пол успяват за кратко време да организират и разпределят дейностите си в ресторанта и да върнат духа му. Уютните сепарета с виненочервени възглавнички отново се пълнят с ВИП гости, които се наслаждават на италианските специалитети, коктейлите и шампанското, на любимия аромат на патладжан с пармезан в доматен сос. Съвместният успех сближава сестрите. Но те все още не могат да разберат защо Роуз е пазила в тайна, че е собственик на известния ресторант, докато Манди не попада на дневника на баба си…Може ли един ресторант да донесе щастие, любов и надежда на всички, които намират вдъхновение в него?

Прекрачваме прага на “Ресторантът на Роуз” от Памела Кели, за да чуем една история за любов, семейство и ново начало. Вътре ухае на подправки и току що приготвени ястия, а мястото нашепва обещания, че винаги ще е готово да те приюти, независимо какъв ден си имал. Тук храната не е просто необходимост, а начин да заключиш в спомените си специален момент или да намериш утеха сред любими вкусове и ухания, които те прегръщат.  Топла, уютна и приятна, книгата носи усещането за лежерен следобед, и за щастливо безвремие.

“Ресторантът на Роуз” е дамски роман, който преплита личните истории на три сестри, поели на труден път в търсене на любовта.  За да не бъде прекалено романтичен, или пък твърде прозаичен заради близостта му с реални житейски ситуации, в него ще намерите и щипка тайнственост, обвързан с миналото на ресторанта и предишните му собственици. Гостоприемната и приветлива обстановка е отражение на характерите на трите главни героини, които застават начело на ресторанта. Всяка от тях се намира на кръстопът и с подкрепата на най-близките хора и благодарение на възможността да започнат нова и вълнуваща глава от своя живот, те ще направят правилния избор.

В общи линии в менюто на Памела Кели има по нещо за всеки.От една страна, четем за стара тръпка, на която съдбата дава втори шанс. От друга, проследяваме как едно приятелство процъфтява и прераства в любов, а междувременно четем за изпитанията, пред които е изправена една жена, разтрогваща брака си. Бих казала, че и трите линии ми бяха еднакво интересни и с удоволствие следях тяхното развитие. Допадна ми енергията, която Джил носеше, зрялото и достойно поведение на Манди, когато се сблъска с истината за своя съпруг, дори сдържаността на Ема, която изпитваше известни колебания за следваща връзка. Харесваше ми тази задружност и разбирателството между трите сестри – липсваше напрежение от заплетени семейни отношения, които някои автори вкарват в сюжета като интрига. Тук то би нарушило мелодичността на историята и положителния заряд, който книгата изпраща. Завръзката идва от два източника – сестрите и промените, които се случват в личен и професонален план, и мистерията около облога, станал причина ресторантът да отиде в ръцете на тяхната баба.

Другото, което ми хареса, е атмосферата на Нантъкет и като цяло усещането за принадлежност към дадено място. Ежедневието на острова те приобщава към ритъма на местните и неусетно ставаш едно цяло с тях. Така че в един момент осъзнаваш, че спокойствието, което цари там и първоначално си бъркал със застой и бездействие, реално е удововлетворение и осъзнатост. И трите сестри приеха изпълнението на завещанието на баба им като временно положение, но впоследствие разбраха, че понякога съдбата има по-голям план. Заради необичайната ситуация, в която изпаднаха, успяха да видят живота си в перспектива – да поправят пукнатините, да се фокусират върху желанията и мечтите си, да решат кой е най-правилният път за тях.

Накратко, “Ресторантът на Роуз” от Памела Кели е приятна, увлекателна история, която е желателно да се консумира така, както вкусваш любим десерт от детството – с усмивка и щипка носталгия. А в замяна тя ще ви подари наслада за сетивата и доза вдъхновение.

Related posts

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър