Като малка обичах да заспивам с приказка. Вече пораснала, продължавам традицията да чета преди сън. Привлича ме онзи омагьосващ момент, в който клепачите ти се затварят, но пред очите ти се отваря друг свят. Прекрачвайки неговия праг, пред теб оживяват герои и места, които са се преместили от авторовото въображение във владенията на твоята лична фантазия. Когато четеш “Ариадна” от Дженифър Сейнт, няма нужда нито да затваряш очи, нито да потъваш в блажен сън, защото образите придобиват плътност още докато разлистваш нейните страници. Вдъхновяващи героини, които разказват отдавна познати приказки от един съвсем различен и нов ъгъл.
“Ариадна”:
- Автор: Дженифър Сейнт
- Жанр: Художествена литература, митология
- Страници: 408 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Ариадна, Федра, Тезей, Дионис
- Издателство: Orange Books
Ариадна, принцесата на Крит, от дете слуша разказите на своята дойка за богове и герои и посреща зората от красивия си дансинг. Под разкошния дворец обаче неизменно отеква тропотът от копитата на нейния брат Минотавър – чудовище, което умилостивяват с кървави жертви. Когато на острова пристига атинският принц Тезей, за да унищожи звяра, Ариадна съзира в зелените му очи не заплаха, а възможност за бягство. Тя се опълчва на волята на боговете, изменя на своето семейство и на страната си и рискува всичко в името на любовта. Ариадна помага на Тезей да убие Минотавър. Но дали решението ѝ ще доведе до щастлив край? И какво ще стане с любимата ѝ сестра Федра, която остава в Крит?
Чували ли сте името Ариадна? Не се притеснявайте да отговорите с “Не”. В крайна сметка тя не е божество като Дионис – на когото по-късно става съпруга; нито е герой като Тезей, който нямаше да бъде жив, ако тя не го бе спасила в лабиринта на Минотавъра; не е и знатен владетел като цар Минос макар да има статут на принцеса. Вие може да не знаете коя е Ариадна, но тя вероятно ви познава, защото всяка вечер ви гледа от небето (съзвездието Северна корона). Нейната история е изпълнена с предателства и любов, с дни на безмерна радост и всепоглъщаща тъга, с разкаяние за допуснати грешки, но и с прошка и надежда. Тя е дъщеря, сестра, любима, съпруга и майка. Преди всичко обаче е жена и като такава гласът ѝ не се чува много в гръцката митология. Докато Дженифър Сейнт не решава да изведе на преден план именно онези женски персонажи, без които нямаше да има легенди за разказване. Начело поставя Ариадна – смела, борбена, справедлива, тя заслужава да получи трибуна и светът да научи повече за нейните лични подвизи.
“Ариадна” е модерно написан роман за прастари герои. Феминисткият оттенък личи от момента, в който Дженифър Сейнт решава да измести фокуса от обичайно възхвалявания Тезей и да го прехвърли върху жените, променили неговия живот – Ариадна, която му помага да убие Минотавъра, и сестра ѝ Федра, която става негова съпруга. Задълбочава се, когато в историята се вмъкват препратки към други женски фигури, чиято съдба има печален край. Жени, които са страдали от егоцентризма на боговете и страховете на техните смъртни поданици, били те и владетели.
Разобличавайки патриархалния модел в един обичайно мъжки свят на герои и божества, Дженифър Сейнт говори за незачитането на желанията и нуждите на жената в митологията, за посегателствата над нейното достойнство, за използването ѝ като инструмент за придобиване на власт и могъщество. Заради историята на Ариадна думата “героизъм” придобива нов смисъл. Геройство е да вземеш съдбата си в свои ръце, да рискуваш всичко в името на собствените си убеждения, да се опълчиш въпреки страховете, да оцелееш.
Книгата е написана увлекателно и върви много леко. Това се дължи толкова на необикновената история на Ариадна, колкото и на стила на Дженифър Сейнт. Авторката има много красив, изразителен, бих казала дори поетичен език, който пренася читателя в непознати времена. Хареса ми как героите ѝ си обясняваха случващото се в живота им с с помощта на аналогии от митологията. Създаваше се онова усещане за неизменна свързаност между света на смъртните и този на божествата, като Дженифър Сейнт прави един доста красноречив паралел, в който ясно личаха преимуществата и на двете страни. Догато боговете разполагаха с власт и безвремие, обикновените хора имаха богатството да ценят мига и да обичат.
В романа се говори доста за метаморфозите, през които преминава жената – как се променя, когато стане съпруга, а после и майка, как се пренареждат приоритетите ѝ, как заговаря гласът на майчинския инстинкт, но и как понякога майчинството се оказва непосилна роля. Сестринството също присъстваше като тема – между Ариадна и Федра имаше силна връзка, която обаче не успя да устои на неблагоразумието и наивността на сърцето. И все пак, дори когато бяха на различни мнения, се усещаше обичта и привързаността помежду им.
Богат роман е “Ариадна” – пъстър, завладяващ, омагьосващ! Дженифър Сейнт разказва история, която се превръща в извор на вдъхновение за онези жени, които копнеят да излязат от ролята на второстепенния герой в собствената си история и да покажат, че имат силата и качествата сами да ръководят живота си.
Издателство Orange Books ми бяха изпратили предварително копие, за което им благодаря! А книгата ще е по книжарниците след 25 август. Можете да поръчате и предварителна бройка с автограф от авторката (аз си направих заявката вече, защото обичам да си колекционирам разписани издания).
