“Попитай ме отново” – Мери Бет Кийн

Когато се появи, романът “Попитай ме отново” от Мери Бет Кийн предизвика бурни реакции у читатели и критици. История за несъвършените хора с всички техни силни и слаби страни, изпипана до съвършенство. Още тогава бях запленена от стила на авторката и от умението ѝ да дълбае в душата на своите герои. Но през цялото време имах чувството, че прилага похвата и върху мен. Наистина е разкошен роман и вероятно едно ревю няма да ми стигне да обясня защо, но поне ще опитам.

“Попитай ме отново”:

  • Автор: Мери Бет Кийн
  • Жанр: Художествена литература
  • Страници: 472 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Франсис и Лина Глийсън, Брайън и Ан Станхоуп, Кейт Глийсън, Питър Станхоуп
  • Издателство: Orange Books

През 1973 г. Франсис Глийсън и Брайън Станхоуп работят заедно в 41-и участък в Ню Йорк. Запознават се още в академията, но нито там, нито на работното място стават кой знае какви приятели. Между тях обаче има някакво разбирателство, което им помага да поддържат добри отношения не само в полицията. И двамата си намират половинки и се женят, а впоследствие се оказват и съседи в предградие на Ню Йорк. Съпругите им се оказват твърде различни една от друга. Лина Глийсън също е от имигрантско семейство като Франсис и независимо колко време минава, за разлика то съпруга си, тя трудно се вписва сред американските им познати, и често се чувства самотна и неразбрана от него, затворена зад стените на техния дом. Ан Станхоуп е от Ирландия (като Франсис) и се омъжва за Брайън с надеждата животът и най-после да се нормализира. Тя да стане нормална. Но травми от миналото не й позволяват това да се случи, а тя е прекалено объркана, за да сподели истината с мъжа си. И на двете семейства им се раждат деца. От всички обаче най-силно е приятелството между Кейт и Питър, които успяват да прескочат преградата между двете къщи и най-вече тази сдържаност между техните родители. Докато един ден  близостта ми не се оказва повод за ескалация на дълго трупан гняв и не довежда до сериозен инцидент, след който нищо не е същото. Двамата прекъсват взаимоотношенията си за няколко години, но после отново възобновяват връзката си, която се задълбочава и прераства в нещо по-голямо. Любовта ги събира и им дава възможност да напишат своя история. Само че между тях винаги ще стои споменът за онази случка и хаосът, който тя причини. Докато някой не е готов да прости.

“Попитай ме отново” от Мери Бет Кийн е проникновена история, която сърцето попива. С всяка нова глава то се разширява като гъба, поемайки още и още от чувствата и емоциите, които насищат страниците на книгата. Изпомпва наслоените с времето тъга, разкаяние, неудовлетвореност и разочарование и успява да ги преобразува в обич, надежда и прошка, които потичат във вените и вдъхват смисъл. Самият роман пулсира с комплексни и плътни персонажи, с мълчаливо задавани въпроси, които ехтят в тишината на безизходицата и примирението, с отчаяната нужда да се намери решение на проблеми, които превръщат дома в затвор, а един живот – в присъда. Често четенето на “Попитай ме отново” се усеща като юмрук в корема – шокираща с откровеността си, безкомпромисна и директна, историята не спестява нищо. Нито лошото, нито хубавото. Учиш се да я разбираш, докато търсиш себе си в отговора на въпроса “Какво бих направил аз на мястото на героите?”.

Тишината в къщата, когато тя се прибираше в стаята си, не беше тишината на библиотека, нито пък бе толкова спокойна. Питър си представяше, че е по-скоро като задържания дъх при натискането на бутона и преди детонирането или обезвреждането на бомбата. В тези моменти той усещаше собственото си сърцебиене. Можеше да проследи кръвта си, която се движеше по вените му.”

Книгата представлява семейна сага и проследява отношенията между две фамилии в рамките на няколко десетилетия. Като по списък главните герои, от които тръгва историята – Франсис и Брайън, изпълняват всичко, което обществото намира за необходимо, за да подсигурят бъдеще си и да се движат в коловоза без излишни отклонения. Работят, женят се, купуват къща, раждат им се деца. Обаче в живота не всичко е като по учебник. Зад стените на техните домове остават скрити дълбоко заровени проблеми, наследени от предишни години, които с времето покълват и дават плодове. Сладко-горчива е реколтата. От една страна, и в двете семейства се раждат прекрасни деца, които свикват със странностите на техните родители. Между тях процъфтява приятелство, дори любов, и то такава, която успява да устои на различни катаклизми. От друга, долавяш токсичността на самотата, избуяла в едната къща, и аромата на гниене, причинено от дълго прикривани смущения с психичното здраве.

В “Попитай ме отново” Мери Бет Кийн коментира наистина разнообразни теми – от нежеланието на обществото да подаде ръка на човек с лабилна психика и ментални заболявания до предизвикателствата, пред които са били изправени имигрантите в САЩ през 70-те години, зависимостта към алкохола като форма на бягство от реалността, корупцията като изкушение, което те въвлича в спирала от грешки. До голяма степен това е роман за брака и различните му проявления -някои двойки се разминават с времето, други се сближават, трети отгръщат нова страница и се дистанцират от познатите им модели. Лоялността към семейството и към половинката е дълбоко застъпена в сюжета – в кой момент човек се откъсва от родителите си и се оформя като самостоятелна личност, готова да поеме отговорност за собствените си постъпки, но без да се ангажира с товара на родителските грешки? Въобще възможно ли е това?

Работата е там, Питър, че възрастните не знаят какво правят по-добре от децата. Това е истината.”

Съдбата не е особено благосклонна към героите на Мери Бет Кийн и определено се старае да им създава трудности, поставяйки ги в екстремни ситуации. Вината е чувството, което доминираше при повечето персонажи, но от един момент нататък емоциометърът започва да отчита различни стойности и в крайна сметка променя изцяло посоката – към разкаяние и прошка. Защото всеки, който осъзнае грешката си и дълбоко съжалява за нея, има право да получи втори шанс. Мисля, че емпатията, която “Попитай ме отново” предизвиква у читателите, е най-силният коз на романа. Невъзможно е да не усещаш разрушителната стихия от чувства, която многократно преобръща живота на главните герои, нито да не съпреживяваш с тях всяка промяна, през която са принудени да преминат.

Не че не го обичаше. Напротив, обичаше го толкова силно, че това я плашеше, обичаше  го  толкова силно, че се притесняваше, че може а се наложи да се предпази от него. Опита се да ѝ каже, че най-накрая е разбрал това, че няма нужда да обяснява, но после осъзна, че тя самата може би не го знае.”

“Попитай ме отново” от Мери Бет Кийн е портретен роман, разказан от различни гледни точки. Нещо, което намирам за доста полезен ход от страна на авторката, която се опитва да ни покаже, че в живота нищо не е само черно или бяло. Давайки думата на отделните герои, тя ни показва нюансите в отношенията, възприятията и цялостното светоусещане при хората. Образите са многопластови, дълбоки и като такива бързо те въвличат в емоционална бездна, от която можеш да се измъкнеш единствено чрез опрощението.

Ако харесвате романи като “Миракъл Крийк”, “Малки пожари навсякъде” и “Холандската къща”, то вероятно ще останете запленени от “Попитай ме отново” от Мери Бет Кийн. Съвършена проза в най-чистия ѝ вид.

Related posts

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър