Понякога си мисля, че съм приела за лична мисия да изчета всяка нова книга, в която главните герои по една или друга линия са свързани с любовта ми към литературата. Заради слабостта ми към такъв тип истории нямаше как да пропусна “Среща между редовете” от Мелиса Фъргюсън и смея да твърдя, че много добре си паснахме с нея.
“Среща между редовете”:
- Автор: Мелиса Фъргюсън
- Жанр: Романтика
- Страници: 280 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Ера
Мечтата на Савана най-накрая ще се сбъдне! Клер Донован, главният редактор на най-успешното издателство на романтични романи, се интересува от нейния ръкопис. Има само един проблем. Савана работи в друго престижно издателство, където на този тип литература не се гледа с добро око. Принудена е да скрие ръкописа си на работа, а когато се връща за него, я чака изненада. Не само, че някой е открил скривалището ѝ, ами си е позволил да драска критики между редовете. Тя няма намерение да се вслушва в анонимния си редактор. Но когато коментарите на Клер съвпадат с неговите и се оказва, че Савана има само 6 седмици да пренапише текста преди да загуби шанса си, тя няма избор, освен да го помоли за помощ. Но кой ли е той? Савана подозира всички в иначе спокойния им офис, който неочаквано започва да се тресе от интриги и различни слухове. Новият ѝ колега Уил също е сред заподозрените. Привличането между двамата нараства, а съдбата на нейния роман е на път да се реши…
“Среща между редовете” от Мелиса Фъргюсън е от онези сладки романтични истории, в които с удоволствие се изгубваш. Приказка, която за едни може да звучи твърде наивно, но за други е извор на надежда и на позитивизъм, убеждавайки ги, че всеки човек може да получи щастлив край за собствената си история. Приятно написана, увлекателна, с нотки на хумор, “Среща между редовете” е предназначена за всички, които се вълнуват от темата за книгоиздаването. Авторката вкарва читателите зад кулисите, за да им разкаже как работи едно издателство, какви са предизвикателствата пред един писател и колко значима е ролята на добрия редактор. Отвъд тази сфера Мелиса Фъргюсън подчертава колко е важно човек да преследва мечтите си и най-вече да вярва в тях. Защото дори след 12 отказа може да чуеш заветното ДА, което да те отведе към щастливата развръзка.
“Среща между редовете” е класическа романтична история. Тук няма пикантни сцени, а само пърхането на пеперудите, закачливите усмивки, вълнението и очакването за кулминационния момент в такъв тип сюжети (Целувката!) – това всичко се случва на самия читател, който нетърпеливо следи развитието на отношенията на главните герои. Те, между другото, са много симпатични. Уил е олицетворение на строгия, но справедлив редактор, който понякога може да е безкомпромисен и твърде директен, но това е, защото наистина иска да превърне един добър ръкопис в нещо значимо. Мълчаливата му и непроницаема натура го прави доста интригуваще – вместо да залита към популярния напоследък мрачен тип мъжкари, Мелиса Фъргюсън предлага на читателките един напълно правдоподобен персонаж, който знае какво никога не би излязло от устата на един мъж (било то във въображаема сцена от роман или в реалността). Савана пък ми хареса, защото героинята, която създаваше в собствената си книга, беше въплъщение на самата нея – една обикновена жена с всички мечти и страхове, със своите несъвършенства, но и с качества, които ценя (лоялност, грижовност, амбиция). Самата тя обясняваше как в живота не всички сме изключителни като героините в любовните романи, които мъжете страстно преследват. Всъщност важно е да бъдеш изключителен в очите на един човек – този, когато обичаш.
Историята върви с умерено темпо към ясна развръзка, но това не пречи да ѝ се наслаждаваш напълно и да се радваш за всеки напредък, който героите постигат (било то в професионален или личен план). Размяната на редакторски бележки ми напомняше на “Споделеният апартамент” – интересно от колко малко думи можеш да научиш толкова много за някого и да създадеш някаква връзка. Усещането за близост се засилваше с всяка порция записки, които героите си разменяха, и носеше едно топло чувство, породено от изграденото доверие. Допадна ми идеята, че човек трябва да чете между редовете – и в книгите, и в живота. Да търсиш подтекста и онези неизказани думи, които биха могли да се превърнат в ключ към щастието.
“Среща между редовете” от Мели Фъргюсън е от книгите, които ще се харесат на всички романтични души. Тя не търпи цинично и снизходително отношение заради позитивния си характер, пък и има по-важна задача – да убеди читателите, че както в романите, така и в реалността съдбата ти се усмихва, когато най-малко очакваш. И тогава хаосът, с който си свикнал, се подрежда в три блажени думи: “и заживели щастливо”.
