Срещите с книгите на Наташа Лестът винаги са удоволствие. И макар фокусът ѝ да е един от най-трудните периоди в историята на Европа, романите ѝ се четат с такава лекота, че ти е невъзможно да се откъснеш от тях. “Къщата на Ривиерата” е най-новото заглавие – завладяващ разказ за смисъла на изкуството и безсмъртието на една голяма любов.
“Къщата на Ривиерата”:
- Автор: Наташа Лестър
- Жанр: Исторически
- Страници: 480 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Елиан Дюфор, Ксавие Лорен, Роз Валан, Реми Ланг
- Издателство: Сиела
Реми Ланг притежава луксозно имение на френската Ривиера. Наследила го е от родителите си, които никога не е срещала, заедно с една картина, която изненадващо се оказва част от каталога на Херман Гьоринг с откраднати произведения на изкуството. Реми обаче не желае да задълбава в тази мистерия. Потънала в мъка, след като е загубила съпруг и дъщеря при брутална катастрофа, тя се е затворила в себе си. Докато един човек не ѝ вдъхва кураж да отвори вратата към миналото, а защо не и сърцето си. По време на Втората световна война къщата на Реми е била собственост на човек, изиграл знакова роля за документирането и саботирането на разграбването на френското културно наследство от страна на нацистките окупатори. Замесен в опасна игра, в която залогът е висок – животът на всички, които обича. Негова се оказва и творбата, запечатала по съвършен начин любовта между двама души, парадоксално носеща названието “Предателят”. Какво се крие зад инициалите на гърба на картината и коя е двойката, чиято любов продължава да гори дълго след като нея я няма?
Тъкмо завършвам третата ми книга от Наташа Лестър и вече нямам никакво съмнение, че тя е търсач на съкровища. Гмурка се на дълбоко в миналото, сред море от неразказани истории, родени в периода на Втората световна война. Там на дъното са останали скрити впечатляващи находки, обаче тя не търси поредната такава, която да излъска и да представи на читателите. Наташа Лестър се оглежда за бисери, които проблясват в мрака и озаряват морската бездна, дават светлина и надежда и припомнят, че зад нежната им и красива обвивка се крие невъобразима сила и устойчивост. Перли в бурните води на ВСВ са героините, с които ни запознава авторката. Такава е и Роз Валан, която вдъхновява Наташа Лестър за написването на “Къщата на Ривиерата”.
Цивилизацията беше нещо повече от сбор от хора; беше и красивите неща, сътворени от умовете и ръцете, които докосваха сърцата.”
Романът е посветен на една от най-големите кражби на произведения на изкуството. Състояла се е през 40-те години на миналия век и е свързана с желанието на Хитлер и неговите приближени да притежават ценни картини на популярни художници, както и знакови артефакти в личната си колекция. Изземат ги от 203 еврейски семейства, голяма част от които са намерили своя край в лагерите на смъртта. И до днес много от тези картини са в неизвестност, една част обаче все пак са върнати по право на наследниците. Наташа Лестър стъпва на тази основа и забърква един роман, смесица от фикция и реалност, за да отвори темата за изкуството като мост към миналото, като белег на идентичност и културно наследство, като израз на творческия гений, увековечил в творбите си идеи и послания и дарил с вечен живот своята муза. А музата в картините, които са акцент в “Къщата на Ривиерата”, е преди всичко любовта.
Няма нищо на света – каза той пламенно – по-добро или по-красиво от онова, което направихме заедно. Щом изкуството е дъщеря на свободата, то тогава нашата любов е предпоставка за всичко това. Заради такава любов свободата има значение, изкуството тържествува и съм толкова щастлив, задето съм я изпитал, Елиан…Обожавам те…Няма достатъчно нацисти, които да унищожат това.”
Романът, подобно на предишните два от авторката, отново редува минало и настояще. Пресечната им точка е красива къща на Френската Ривиера – пазителка на тайни, дълбоко погребани под слоеве тъга и дадени обещания. Историята от миналото ми беше определено по-интересна. Тя разказва за смелост и сила на духа, за отдаденост на една кауза – да се опази изкуството от онези, които познават единствено разрухата, за доблест и кураж във време, в което страхът често надделява, за малодушие и предателство, но също за обич, приятелство и подкрепа. Говори за работата на онези, които приживе са били заклеймявани като предадели, а след смъртта им истината ги е обявила за герои. Вдъхновяващата любов на Елиан Дюфор и Ксавие Лоран гореше на страниците на книгата – ту като тих пламък, ту като непотушим пожар, даряваше ги с онзи плам, който им вдъхваше сили да продължат започнатото.
Историята от настоящето беше една идея по-меланхолична, тъй като носеше воала на скръбта. Но пък също така бе и по-романтична, което внасяше известен баланс в иначе полюсните емоции, които сюжетът будеше. Хареса ми как се развиха отношенията между Реми и Адам и най-вече как отново героите влизаха в ролята на творец и муза. Тази връзка носи едно особено усещане за читателя – сякаш успяваш да видиш невидимата ръка на любовта, която се пресяга през обектива на фотографа и извайва силуета на неговата любима. Запечатва в един кадър неуловимото.
Много други дребни детайли ми направиха впечатление и ми допаднаха в книгата. Как авторката вплиташе отново модата и дрехите като израз на характер, настроение, нагласа; как говори за сложните семейни взаимоотношения и обичта между братя и сестри; разказите за пустите коридори на Лувъра по време на войната, където празнотата беше така осезаема, че сякаш отваря дупка в душата; описанията на красиви кътчета от Френската Ривиера, които пасват отлично на лятната атмосфера в момента.
“Къщата на Ривиерата” от Наташа Лестър е чудесен роман, който определено няма да ви разочарова. Завладяващ, емоционален, изпълнен с множество любопитни факти, свързани с последствията от войната върху сферата на изкуството. История, която припомня, че онова, което художникът рисува на платното, продължава да живее дълго, след като него вече го няма.
