Запомних името Сара Пиърс благодарение на дебютния ѝ роман – “Санаториумът”, който ми направи силно впечатление. Авторката залага на комбинацията от крими и трилър сюжет. Тоест, набляга на напрегната и мрачна атмосфера, без да пренебрегва удоволствието от разплитането на една мистерия. С “Убежището” продължава по тази линия, създавайки едно още по-опасно и страховито място и надграждайки образа на главната си героиня.
“Убежището”:
- Автор: Сара Пиърс
- Жанр: Крими, Трилър
- Страници: 352
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Елин Уорнър, Хана, Мая, Беа, Джо, Кейлъб, Уил
- Издателство: Ера
Идиличен островен курорт обещава пълна релаксация и незабравима почивка на посетителите си. Но островът, наричан Скалата на Мрачния жетвар, крие тъмно минало. Преди години мястото е ловно поле на сериен убиец, а сега се смята за прокълнато. Само местните са склонни да вярват в тези суеверия и страшни истории… Но тогава млада жена е намерена мъртва след фатално падане и спокойствието на острова е нарушено. Дали това е просто инцидент? Детектив Елин Уорнър се заема да разследва случая. А когато друг гост се удавя, Елин започва да подозира, че нищо не е случайно. Колкото повече рови, толкова повече тайни излизат наяве. Но защо някой би взел на мушка гостите в луксозния курорт? Елин трябва да залови убиеца… преди историята да се повтори.
Напоследък уединените острови се превърнаха в любима дестинация за въображението на писателите на трилъри. И не мога да ги упрекна – има нещо наистина плашещо в идеята, че си заобиколен от вода, затворен в капан, от който няма изход, знаейки, че всеки момент някой е способен да прекъсне линията на живота. Не знам как тези истории се отразяват на туризма, но в литературата определено се радват на добър отзвук. И “Убежището” допринася за това.
Втората книга на Сара Пиърс е близка до първата като сюжет и усещане, но определено виждаме развитие в стила на авторката. Книгата е увлекателна, загадъчна и изпълнена с неочаквани обрати, които изместват фокуса от истинския убиец и неговите мотиви, заблуждават, манипулират и в крайна сметка постигат желаното от авторката – успяват да ни изненадат. Динамиката допринася за създаването на подходящата атмосфера – буреносна, наелектрезираща, плашеща. Всъщност през цялото време имах чувството, че наблюдавам ефект на домино – едно убийство повлича поредица от други, а детектив Елин Уорнър е едновременно единственият човек, който може да спре тази смъртоносна серия, но и мишена, която някой държи на прицел.
“Убежището” е книга за отмъщението, което се сервира студено. За мотивите, които подхранват озлоблението и жестокостта – предателства, тайни, завист и ревност, истории от миналото, които са останали с отворен край и някой е решил собственоръчно да постави финалната точка, обагрена в червено. Докато следим как върви животът на детектив Елин Уорнър, ставаме част и от малка група, която търси на острова възможност за ново начало и възобновяване на близките отношения. Но не така се развива тяхната почивка. Акцентът този път падаше върху семейството – на кого можем да разчитаме, на кого можем да се доверим. Мрежата от лъжи, която героите в романа така умело бяха уплели, в крайна сметка се превърна в задушаваща примка.
За разлика от предишната книга, тук Елин Уорнър е по-уверена, по-решителна и по-лесно се доверява на инстинктите си. Хареса ми, че винаги остават някакви неизвестни около нея и живота ѝ, така че читателят да има какво да очаква и в следващата книга от поредицата. И въпреки че Сара Пиърс ни позволява да видим случващото се на острова през погледа на героинята – наблюдателна, съобразителна и концентрирана върху фактите, все пак предположението ми кой е убиецът не излезе напълно вярно. Може би единственият случай, в който човек е щастлив, че не е решил дадена задача бързо и правилно, е когато чете психотрилъри.
Прави впечатление, че за втори път Сара Пиърс обвързва историята на романа с темата за застрояване на природна местност. И най-вече с енергията, която едно място носи. Защото и в “Санаториумът”, и в “Убежището” жителите на района, където се развива сюжетът, носят товара на непоправими грешки от миналото и непростими действия. Може би някои места е по-добре да останат недостъпни.
“Убежището” от Сара Пиърс предлага всичко друго, но не и убежище на своите герои. За сметка на това обаче предлага на читателите да се потопят отново в света на детектив Елин Уорнър, където опасности дебнат от всеки ъгъл, а нечий живот виси на косъм.
