“Уроци по химия” – Бони Гармъс

Предполагам, че може да се каже, че чета много книги. Някои минават и не оставят никаква следа, други получават 5 звезди, обаче пак нещо мъничко не достига, за да ти влязат наистина под кожата. Но се случва да попаднеш на книгаТА. Онази, която е успяла да заглуши целия свят и да те накара да чуваш само нея. “Уроци по химия” е такава. Обожавам всичко в нея и определено се нареди сред най-любимите ми заглавия.

“Уроци по химия”:

  • Автор: Бони Гармъс
  • Жанр: Художествена литература
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: множество
  • Главни герои: Елизабет, Калвин, Маделин, Уолтър, Хариет

Елизабет Зот е учен, химик. Тя е пряма, понякога рязка и винаги има мнение, с което често околните не са съгласни.  Освен това е красива и много по-интелигентна отколкото повечето ѝ колеги. Но има един голям проблем и той е, че Елизабет е преди всичко жена. А в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век ролята на дамите е строго определена и  Елизабет никак не се вписва в нея (нито пък желае). В живота си тя се сблъсква с редица предизвикателства, най-голямото от които е да бъде самотна майка на едно също толкова умно и надарено дете. Момиченце, което вероятно ще е обречено на същото снизхождение и дискриминация след време. Обстоятелствата се стичат така, че Елизабет получава работа като водеща на кулинарно шоу „Вечеря в шест“, което бързо набира популярност. И скоро то се превръща във възможност за нея да научи жените не само да готвят, а и да променят статуквото.

Винаги ми е било най-трудно да пиша за книгите, които най-много съм харесала. То е като да обясняваш едно ястие защо ти е любимо. Колкото и думи да му посветиш, накрая човек трябва да го опита, за да усети експлозията от вкусове и аромати. С “Уроци по химия” от Бони Гармъс преживяването е сходно. В него откривам съвършената дозировка от съставки, заради които лакомо поглъщам една история. Баланс между интригуващ сюжет, ярки персонажи, открояващ стил на писане и оригиналност при тълкуването на актуални и сложни въпроси, касаещи обществото. Изключително увлекателно поднесена история, в която всеки елемент изиграва своята роля за получаването на точната реакция и последвал отзвук при читателя – редуване на гледни точки, силен женски образ, който не спира да израства, и преплитане на съдби, всяка от които допринася за богатия и пъстър наратив, като коментира серия проблеми.

На първо място, Бони Гармъс се обявява против дискриминацията в научните среди през 60-те години, където гласът на жените е бил заглушаван от егоцентризма и компексите на мъже на ръководни позиции. Но всъщност това разделение и пренебрежение към дамите касае професионалното им развитие като цяло.  Чрез историята на Елизабет авторката говори за налагането на стереотипи, за предразсъдъците към нежния пол и ограничаването им до определени социални роли, които не им дават възможност да се развиват. Говори се за очакванията, които хората са имали към жените тогава (до голяма степен и днес), за посегателството и присвояването на техния труд, за тормоза на работното място (психически, сексуален). Дали книгата е феминистка – вероятно някои биха я определили като такава. За мен по-скоро отразява една реалност, която продължава вече половин век и е свързана с ограничаването на избора и свободата на жените, с подценяването на техните способности и със страха от техния потенциал.

Отвъд тези рамки Бони Гармъс повдига темата за различните – онези, които не се вписват в общоприетите норми. Елизабет не бе създадена да бъде домакиня, а в ролята на майка влезе трудно, но се адаптира благодарение на емпиричния подход, който използва за всяка сфера от живота си. Това не означава, че не се справи блестящо и в двете сфери. И именно тук се корени едно от посланията в книгата – да приемеш, преди да бързаш да отхвърлиш, да анализираш и преценяваш, вместо да критикуваш и съдиш. По същия начин авторката говори за религията, която едни свързват с вярата, а други удобно използват за оправдание на архаичните си разбирания. Беше интересно също да се проследи как разбиранията на родителя се отразяват върху детето и формирането на личността – каква част децата попиват, каква изкривяват през собствения си мироглед и как използват наученото.

В “Уроци по химия” се говори много за дом, семейство, любов, приятелство, за вяра, за истина, за прогрес. Затова обикнах книгата. Има една човечност, към която не можеш да останеш безразличен. Една топлина, която идва от голямото сърце на Елизабет и от желанието ѝ да промени статуквото. Харесва ми, че Бони Гармъс не е направила героите идеални, а даже напротив – използва техните несъвършенства, за да подчертае силата на техния характер. Нито Елизабет, нито Калвин бяха идеални – и двамата си имаха своите недостатъци, но любовта им помагаше да бъдат своята най-добра версия и това беше вдъхновяващо.

Хареса ми също хуморът в книгата, преплитането на истории и житейски пътища, ролята, която телевизията се опита да изиграе за промяна в обществото (но се провали – не е ли и днес така), съпротивата срещу закостенялата образователна система.  Но може би най-много ми допадна идеята, че човек е съвкупност от качества и роли. Елизабет е жена, майка, учен, домакиня, телевизионна звезда, приятелка, любима.

Не бих казала, че “Уроци по химия” от Бони Гамърс е исторически роман. За мен по-скоро представлява модерен прочит на периода от 60-те години на миналия век, в който като в огледало се отразява и нашето съвремие. Тук ще намерите толкова уроци по химия, колкото и за живота – такъв, какъвто е, но и какъвто трябва да бъде.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин