“Последната госпожа Периш” – Лив Константин

by Хриси

Ако следите книжните профили в социалните мрежи, то вероятно вече сте чували за госпожа Периш. Съгласна съм, че има нещо омайващо в нея, досущ като историята, която се крие зад красивата синя корица. Книгата на Лив Константин бързо привлече вниманието на кино индустрията и се говори, че Netflix вече работят по нейната екранизация. Това не ме изненадва, защото “Последната госпожа Периш” е пристрастяващ роман, от който не можеш да откъснеш очи. Но ще ви споделя една тайна – колкото и внимателно да гледате, гарантирам ви, че историята има много с какво да ви изненада.

“Последната госпожа Периш”:

  • Автор: Лив Константин
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 448 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 2
  • Главни герои: Амбър, Дафни, Джаксън
  • Издателство: Benitorial

Амбър Патерсън не иска живот на дребно. Тя отказва да се задоволи с обикновена работа, средна заплата и ваканции два пъти в годината, ако въобще банковата ѝ сметка го позволява. Амбър иска екзотични почивки, скъпи дрехи, перфектен съпруг и голяма къща. Иска животът, който Дафни Периш има. За останалите госпожа Периш е недостижим идеал – едни я гледат с възхита, други с очарование, а Амбър – с чиста завист. С какво тази жена е заслужила повече от нея да притежава всичко, за което тя някога е мечтала? С нищо. Затова Амбър е решена да вземе това, което ѝ се полага. Планът е да се промъкне в живота на Дафни – да бъде нейна помощничка, приятелка, довереница, докато не се отвори възможност да бъде и любовница на съпруга ѝ. Планът е да се превърне в следващата госпожа Периш. И е готова на всичко, за да го постигне.

“Последната госпожа Периш” от Лив Константин се чете на един дъх и го казвам, без да преувеличавам. Хипнотизираща, загадъчна, изпълнена с обрати и наелектрезиращи моменти, книгата се превръща в нагледен пример за добър психотрилър и с лекота успява да обсеби съзнанието на читателя. Историята го преследва, манипулира, вълнува и му носи онази доза адреналин, за която не е подозирал дори, че копнее. Романът разбива мита за перфектния живот и напомня, че нищо не е такова, каквото изглежда. Ако човек се вгледа добре, ще види пукнатините във фасадата от блясък и пари, зад която семейство Периш се крие. Надниквайки през ключалката на техния дом, става ясно, че приказката следва друг сюжет – много по-плашещ и опасен.

Сърцето на романа са две жени. Контрастът между тях е толкова силен, че и без структурното разделение на книгата на две части можеш да усетиш дълбоко врязаната в историята граница между желанията на едната и мечтите на другата. И все пак има едно нещо, по което си приличат двете героини – нито Амбър, нито Дафни харесват живота си такъв, какъвто е. Играят роли, манипулират и лъжат, опитват се да се надхитрят една друга в игра, в която и двете са пионки в ръцете на мъжа между тях. Целеустремени към победата, те са готови на всичко, за да спечелят. Защото наградата е ключът към тяхното бъдеще.

Много ми харесва как авторките – двете сестри, които стоят зад псевдонима Лив Константин, интерпретират темата за илюзиорния свят, в който живеем. Надничаме в чуждия живот с убеждението, че той е идеален. Оставаме слепи за несъвършенствата, защото не искаме да си разваляме представата, или защото друг се е постарал добре да прикрие проблемите си. И в двата случая се превръщаме в затворници на една лъжа – че някъде някой живее безгрижно и щастливо и това не сме ние. Тези като Амбър, които нямат добре развит имунитет и страдат от слаба ценностна система, бързо заболяват. Диагнозата е завист. Симптоматиката – изкривяване на реалността, и без необходимото лечение, пациентът се превръща в неспасяем случай. Именно тази лудост е обект на първата част от романа, докато във втората се търси спасение за онези, които са съхранили човешкото в себе си.

Едно от нещата, които оценявам високо в “Последната госпожа Периш”, беше, че авторките разказват историята през погледа на антигерой. Намирам го за интересен и оригинален подход, както и ъгъла, през който се представя въпроса за психическия тормоз и влиянието, което има върху формирането на личността. Хареса ми и как е извъртян и мотивът за възмездието, следвайки максимата, че отмъщението се сервира студено, как читателят става свидетел на сблъсъка на ценности – материални и морални, в който сме въвлечени през последните години.

Гледам да не издавам много от историята, а по-скоро се надявам да откриете подсказките в книгата, които са оставени от Лив Константин. Спокойно обаче мога да кажа, че “Последната госпожа Периш” е страшно увлекателна, динамична и загадъчна и със сигурност трябва да я прочетете.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.