Юни мина под знака на наистина силни заглавия. Романи, които ти влизат под кожата и ги носиш в мислите си дълго, след като си отгърнал и последната страница. Ето и кои бяха те.
“Хартиеният дворец” – Миранда Каули Хелър
“Хартиеният дворец” от Миранда Каули Хелър е проникновен роман, който коментира разнообразни теми – от крехкостта на брака до сложните семейни взаимоотношения и призраците от миналото, които обсебват настоящето и не позволяват да гледаш трезво към бъдещето. Многопластов, ярък, но и някак притихнал в трепетно очакване за кулминационния момент – като природата преди буря, “Хартиеният дворец” поставя читателят там, където черното и бялото в живота се сливат и размиват и в сивото море се крият отговорите на най-болезнените въпроси. На границата между болката и копнежа, между емоцията и разума, между реалността и спомена – там се отварят вратите за нас към “Хартиеният дворец”.
“Кървавата годеница” – Кармен Мола
За почитателите на трилъри и криминални романи горещи препоръчвам “Кърватата годеница” от Кармен Мола. Докато четем за трагедията на едно семейство в Мадрид, се изправяме срещу мафиотски кланове, възможни корупционни схеми и разследващи, чиято принципност и обективност са поставени под въпрос. Коментират се въпроси, свързани с прояви на расизъм и дискриминация, с порочни практики, които се противопоставят на истината и справедливостта. По интересен начин бе засегната темата за родителството и най-вече за закрилата, от която едно дете се нуждае, за болката на родителя, който не е успял да му я осигури, и за последствията, които като ефекта на домино повалят една след друга редица съдби.
“Момичето с гръмовния глас” – Аби Даре
Ако “Момичето с гръмовния глас” беше картина, тя щеше да улавя изгрев и обагрено в топли багри небе. Защото романът на Аби Даре разказва една от най-вдъхновяващите истории, свързани с копнежа за ново начало, за едно по-добро утре. “Момичето с гръмовния глас” от Аби Даре ни отвежда в Нигерия, за да разкаже за онези съкровени желания, които дават смисъл; за живота, който се опитва да ги смачка и да ги замете като боклук под изтривалката, неглижирайки тяхната сила; за упорството да не изместваш поглед от тях, а като опитен ловец да дебнеш за точния момент, в който да уловиш и да опитомиш възможността. Възможност да пренапишеш историята. Разказ за едно момиче, което носи толкова светлина в себе си, че няма как да не почувстваш нейната притегателна сила и да не откликнеш на усмивката ѝ.
“Срещи по време на ваканция” – Емили Хенри
“Срещи по време на ваканция” е романтична комедия. Една от онези истории, които карат сърцето да бие учестено, когато улавя всяко докосване между двамата влюбени герои, но и отключва поредица от разкази, споделени сякаш между приятели, които те разсмиват с глас и чувстваш близки. Макар да лежи на позната и утвърдена в романтичния жанр сюжетна линия – приятелство, прераснало в любов – авторката се е постарала да заобиколи клишето, като внимателно проследява развитието във взаимоотношенията между главните герои, пречупвайки ги през призмата на споделените им летни ваканции. Времето, в което човек може да бъде когото си поиска и най-вече себе си – лишен от преструвки, задръжки и проблеми. Романът се превърна в едно от най-любимите ми заглавия и неслучайно го избрах за книга в първия ми книгопакет “Лято”.
“Тайната от Апамея” – Гергана Лаптева
През юни прочетох и най-новата книга на Гергана Лаптева – “Тайната от Апамея”. Завладяващ роман, който ни отвежда до близки и далечни места, за да ни разкаже история, която строи мост между минало и настояще и дава на читателите възможност да преминат по него, за да узнаят повече за бита и културата на древни цивилизации. За пореден път авторката умело преплита нишки от археология и мистика, изкуство и културология, които сами по себе си образуват пъстра картина от факти. Гергана Лаптева ѝ вдъхва живот, като вмъква въпроси, свързани с взаимоотношенията между хората, коментира теми и проблеми, касаещи съвременния човек. А за финал добавя и доза любов – животворната съставка, която придава съвършено различен облик на света.
“Въздействие” – Джейн Остин
Не бях чела “Въздействие” от Джейн Остин, но като знам, че другия месец излиза филмът, просто трябваше да поправя този пропуск. Няма да се впусна в анализи на романа – би било смешно, като се има предвид за кой автор става дума. Има си причина (даже множество) Джейн Остин да е любима писателка на поколения жени. Ще споделя само, че харесах книгата и най-вече идеята какво въздействие имат думите върху хората, как променят човешката съдба, защо не трябва да позволяваме друг да диктува живота ни. Хареса ми иронията, с която Джейн Остин описваше семейството на главната героиня, образа на Ан – така деликатна, търпелива, и на капитан Уентуърт, чието наранено его не успяваше да заглуши шепота на сърцето. Ако си търсите някоя класика за компания през лятната отпуска, препоръчвам “Въздействие”.
