“Тайната от Апамея” – Гергана Лаптева

Вече ми стана традиция лятото да минава под знака на нова книга от Гергана Лаптева. Останах очарована от “Монетата”, вълнувах се, докато четях “Божествен аромат”, а сега се потопих и в атмосферата на “Тайната от Апамея”, която се оказа също толкова увлекателна и интересна, колкото предишните две книги.

“Тайната от Апамея”:

  • Автор: Гергана Лаптева
  • Жанр: Съвременна литература
  • Страници: 480 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: множество
  • Герои: Марина, Борис,
  • Издателство: Егмонт

Преди пет години животът на Марина спира. Оттогава тя се бори да премине през рутината на всеки следващ ден, но без следа от предишното ѝ аз. Борис се опитва да намери себе си сред най-отдалечените и екстремни кътчета на света. Привидно доволен от живота, който живее, той не може да не се запита щастлив ли е наистина. Древна реликва, изгубена в опустошителна война, става повод пътищата на двамата да се пресекат. Съдбата ги среща сред суровата красота на Югоизточна Турция и им поставя изпитание. Местните говорят, че бойци на ИДИЛ крият плячкосаните от древните храмове на Сирия антични съкровища в тъмните води на язовир Биреджик. Двамата тръгват по следата и попадат на мозайка, по-ценна от всичко, което са се надявали да открият. Опасност дебне отвсякъде и всеки може да е враг, а Марина и Борис могат да вярват единствено един на друг.

“Тайната от Апамея” от Гергана Лаптева е завладяващ роман, който ни отвежда до близки и далечни места, за да ни разкаже история, която строи мост между минало и настояще и дава на читателите възможност да преминат по него, за да узнаят повече за бита и културата на древни цивилизации. За пореден път авторката умело преплита нишки от археология и мистика, изкуство и културология, които сами по себе си образуват пъстра картина от факти. Гергана Лаптева ѝ вдъхва живот, като вмъква въпроси, свързани с взаимоотношенията между хората, коментира теми и проблеми, касаещи съвременния човек. А за финал добавя и доза любов – животворната съставка, която придава съвършено различен облик на света.

Колко различни бяха хората и същевременно толкова еднакви! Всеки от нас е уникална комбинация от гени, но в крайна сметка всички се стремим към едно и също нещо – щастие, развитие и себереализация. С течение на времето оформяме своя характер, мнения, привикваме с условията на средата, в която живеем, с нормите на заобикалящия ни свят и със самите себе си. И тогава се ражда различието. Човек сам избира по кой път да поеме. Природата ни дава общо начало, равен старт, но след това от нас самите зависи кои поред ще финишираме.”

Разказан от множество гледни точки, прелитайки километри от Рим до София, Истанбул, Пловдив и Анадола, романът “Тайната от Апамея” предлага динамичен и интересен сюжет. От една страна, са разкритията покрай откраднатата мозайка и съкровищатата, които са скрити на дъното на язовир Биреджик. За пореден път авторката коментира проблема с иманярството и незаконната търговия, за който рядко се говори. От друга страна, читателите проследяват драматичните събития, тестващи основите, на които се опира дългогодишно приятелство. Освен че внася допълнителна доза интрига и напрежение, именно този пласт коментира теми, свързани с доверие и лоялност, с фалш и амбиции, с илюзията за любовта и щетите, които е способна да нанесе.

Много неща ми допаднаха в книгата. Харесва ми как Гергана Лаптева винаги успява да разпали онова пламъче на авантюристичния дух, който дреме във всеки от нас. Желанието да приключенстваш, да опознаваш света, да търсиш отговори и да трупаш като в съкровищница спомени и преживявания. Винаги избира интересни места- неведнъж се рових в интернет, за да прочета още за Анадола, за бреговете на Ефрат и за черната роза, която расте единствено в онзи регион. Адреналинът, който тече във вените на главния герой Борис, беше наистина заразителен. От друга страна, стоеше Марина – балансирана, разумна, прозорлива. Тя възпитава у читателите отношение към изкуството, акцентира на идеята, че артефакти като мозайката са скъпи не заради парите, на които са оценени, а защото дават поглед върху едно отдавна отминала епоха, говори за знаков период, оставил своя отпечатък върху развитието на човешката цивилизация. До голяма степен изкуството свързва Марина и Борис – превръща се в повод за тяхната среща, в мотив за задълбочаване на тяхното познанство и в обща посока, в която да гледат.

Вярваш ли в съдбата?…
И да, и не! Вярвам, че всеки само е отговорен за това, което му се случва или не, но също така смятам, че има някаква по-висша от нас сила или може би енергия, която ни помага и насочва.”

И в трите романа на Гергана Лаптева се говори за любов: за рисковете, които човек поема, когато доверява сърцето си в ръцете на друг; за нейната вдъхновяваща сила, но и за опустошението, на което е способна. И все пак ми харесва, че героите никога не се изгубват в любовта, а тъкмо обратното – преоткриват себе си чрез нея. Така е и в “Тайните от Апамея”.

Аз не съм необикновена, моята история не е по-различна от тази на стотици други жени, дори може да ви се стори банална. Но това е така, защото аз съм само една жена, която плаче, жена, която се смее, прощава и обича. Жена, която се влюбва, греши, танцува, ревнува, целува, прегръща. Аз съм жена – понякога силна, понякога слаба. Аз съм като всички останали, които търсят и вярват в любовта.”

Мога да ви дам минимум три причини да прочетете новия роман на Гергана Лаптева. Първо, ще научите любопитни факти, свързани с история и археология. Второ, ще пътувате из Турция, достигайки далечни кътчета, за които дори не сте подозирали. Трето, ще се влюбите в героите и ще се вълнувате какво бъдеще им е отредила съдбата. Но ако и това не ви стига да ви убедя да прочетете “Тайните от Апамея”, то ще кажа следното – като малка много обичах филмите за Индиана Джоунс и макар историята винаги да ме е привличала, не тръгнах по стъпките на този толкова любим герой. В книгите на Гергана Лаптева имам възможност отново да се вживея в ролята на изследовател и търсач на реликви, да пътешествам и откривам нови хоризонти. За това ѝ благодаря.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин