“Срещи по време на ваканция” – Емили Хенри

by Хриси

Не съм вярвала, че след Колийн Хувър ще си намеря автор в романтичния жанр, с който така добре да си пасна. Но истината е, че между мен и книгите на Емили Хенри се зароди една специална връзка. Влюбих се в героите, с които тя ме среща, с историите, в които с удоволствие се изгубвам, в хумора и стила ѝ на писане. Когато прочетох за пръв път “Срещи по време на ваканция”, намерих моята книга. Надявам се и вие да откриете частица от себе си в нея.

“Срещи по време на ваканция”:

  • Автор: Емили Хенри
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 392 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1
  • Главни герои: Попи, Алекс
  • Издателство: Софтпрес

Попи и Алекс. Алекс и Попи. Помежду им няма нищо общо. Тя e щура, общителна и с гардероб като дъгата, той е мълчалив и носи скучни панталони в цвят каки. Напук на всичко двамата са най-добри приятели − още от едно споделено пътуване към дома като студенти. Днес ги делят стотици километри. Тя живее в Ню Йорк, той − в малкия им роден град, но всяко лято двамата прекарват една ваканционна седмица заедно. Допреди две години, когато всичко се разпада.

На пръв поглед Попи е постигнала мечтата си − има перфектната работа и пътешества из целия свят. Но това се оказва недостатъчно. Когато си дава сметка, че последният миг, в който се е чувствала истински щастлива, е именно онова последно лято с Алекс, тя решава да действа. Нужна им е нова ваканция. Седмица заедно, която ще бъде перфектна. Стига само да успеят да заобиколят едничкия факт, за който не говорят никога. Какво би могло да се обърка?

Почти съм убедена, че ако лятото беше книга, то тя щеше да се казва “Срещи по време на ваканция” от Емили Хенри. Между две корици авторката събира онова чувство на свобода и простор, което идва с дългите летни дни, опакова грижливо в думи спомени и емоции и ги слага в куфара към следващото пътешествие, където трупа запаси от преживявания и топли усмивки. И независимо от посоката, в която човек е поел, Емили Хенри му подарява и билет за връщане. Там няма град, дата или час на отпътуване, липсват координати, но присъства име. Защото домът не е улица и номер, на които да застанеш, дори не е и чувство, което да се опиташ да дефинираш. Той е прегръдката на човека, който те прави истински щастлив и е готов да сподели с теб не само ваканциите, но и времето между тях.

“Срещи по време на ваканция” е романтична комедия. Една от онези истории, които карат сърцето да бие учестено, когато улавя всяко докосване между двамата влюбени герои, но и отключва поредица от разкази, споделени сякаш между приятели, които те разсмиват с глас и чувстваш близки. Макар да лежи на позната и утвърдена в романтичния жанр сюжетна линия – приятелство, прераснало в любов – авторката се е постарала да заобиколи клишето, като внимателно проследява развитието във взаимоотношенията между главните герои, пречупвайки ги през призмата на споделените им летни ваканции. Времето, в което човек може да бъде когото си поиска и най-вече себе си – лишен от преструвки, задръжки и проблеми.

Ти не си просто ваканция от истинския ми живот и не си решение на кариерната ми криза, но когато съм в криза, болна съм или съм тъжна, ти си единственото, което искам. А когато съм щастлива, ти ме правиш още по-щастлива. Все още имам да си изясня доста неща, но едно нещо знам със сигурност и то е, че принадлежа там, където си ти. Никъде и никога няма да изпитам това усещане за принадлежност, което изпитвам с теб. Каквото и да чувствам, искам да си до мен. Ти си моят дом, Алекс. И мисля, че и аз съм твоят.”

Емили Хенри е подходила хитро, като е решила да завърти сюжетната линия по интересен начин – вървейки напред в историята, всъщност се връщаме назад във времето, когато Попи и Алекс са се запознали. И макар да е ясно, че няма двама души, които са по-подходящи един за друг, колкото тези тук, читателят не знае как героите ще стигнат до щастливата развръзка и дали обстоятелствата няма да доведат до безизходица. Няколко неща правят “Срещи по време на ваканция” от типичната романтична книга в такава, която се отличава. От една страна, онази непринуденост, която струи от главните герои и която се е просмукала в стила на писане на Емили Хенри. От друга – диалозите между Попи и Алекс, чиито иронично-саркастичен характер им придава тежест. Някои хора си колекционират сувенири от ваканциите – магнитчета, картички или пътеводители, а Попи и Алекс събират разговори, родили се на път към следващата дестинация. Разбира се, забавният елемент идва и от утвърдения закон на почивките – колкото повече планираш една ваканция, толкова по-голям е шансът тя да се обърка.

Утре ще се обичаме малко повече, на следващия ден също, и на по-следващия… И дори в дните, когато един от нас или пък и двамата имаме проблеми, пак ще бъдем тук, където сме напълно разбрани, напълно приети от човека, когото сме опознали от всички страни и когото обичаме безусловно. Тук съм с всички негови превъплъщения, които съм срещнала по вре­ме на ваканциите ни в продължение на дванайсет години. Може би смисълът на живота не е просто да бъдеш щаст­лив, но в момента аз съм щастлива. До мозъка на костите си.”

Може би едно от най-ценните послания в книгата е свързано с интерпретацията на думата “щастие” и най-вече нейната несъвместимост с глагола “трябва”. Няма формула за щастието, която да дава безпогрешен и универсален резултат. И дори да имаш всичко, което би трябвало да те направи щастлив и успял, това не означава, че то ще ти донесе онова усещане за удовлетвореност и хармония, към което всеки човек се стреми. На Попи и Алекс им отнема известно време, за да разберат, че

“Срещи по време на ваканция” от Емили Хенри не е просто най-подходящата книга, която може да ви прави компания на плажа. Благодарение на всички положителни емоции, които буди у читателите, самата тя е една своеобразна ваканция. Приятен спомен, към който да се завръщаш и от който да черпиш енергия и вдъхновение до следващата хубава ваканция. Грешка. Книга.

За това тя е моят избор за книга в Книгопакет “Лято”.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.