“Хартиеният дворец” от Миранда Каули Хелър е заглавие, което циркулира в литературното пространство, откакто направи своя дебют в средата на миналото лято. Бе избрана за книга на месеца в литературния клуб на Рийз Уидърспуун, получи номинация за наградата на Goodreads в категория “Дебют”, а по-късно влезе и в списъка с финалисти за Women’s Prize. Независимо дали четем мнението на литературната критика, или на обикновения читател едно става винаги ясно – “Хартиеният дворец” е роман, който прави силно впечатление и оставя следа. А сега ще ви разкажа защо е така.
“Хартиеният дворец”:
- Автор: Миранда Каули Хелър
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 440 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: множество
- Герои: Ел, Джонас, Питър
- Издателство: Кръг
„Хартиеният дворец“ е семейна резиденция на брега на красиво езеро на Кейп Код, където Елеонор прекарва всяко свое лято. Омагьосващото убежище, сгушено в Затънтената гора, съхранява, както най-свидните й спомени, така и най-мъчителните й тайни. След като изневерява на мъжа си с приятеля си от детинство Джонас, Ел посреща наглед перфектното августовско утро, разкъсвана от дилема. Кой живот да избере: този, който е изградила с обичания си съпруг Питър, или онзи, за който винаги е мечтала – с първата си любов? В рамките на двайсет и четири часа героинята проследява драматичната нишка от събития, започнала още преди раждането й и довела я до настоящия решаващ момент. А дали тъкмо изповедта няма най-сетне да я освободи от оковите на миналото?
Едва ли има по-подходящ сезон от летния, за да се потопите в атмосферата на “Хартиеният дворец”. Кейп Код – мястото, където ни отвежда Миранда Каули Хелър, е синоним на уединение и спокойствие, на разходки по крайбрежието и дълги вечери под звуците на птици и щурци, на първите стъпки в мокрия пясък рано сутрин и лекия бриз, полюшващ завесите нощем. Авторката наистина се е постарала да отворим сетивата си и да усетим енергията на това толкова идилично място. Защото в контраст с хармонията в природата там е бушуващата буря в живота на главната героиня Ел. Буря, която се завихря преди повече от 20 години, но достига своята връхна точка именно в това лято, в което се озоваваме ние.
“Хартиеният дворец” от Миранда Каули Хелър е многопластов роман, коментиращ сложни въпроси, които никога не намират еднозначен отговор. Представлява пъстра мозайка от хора, съдби, избори и решения, спомени и чувства – трудно ти е да откъснеш поглед от нея, докато всеки малък детайл от картината ти говори и подсказва нещо. Ефектът, който историята има, е наистина поразителен. Докато си се потопил в сюжет, който редува фрагменти от минало и настояще, сякаш си потънал в безвремие. Макар да имаш усещането, че на пръв поглед нищо сериозно не се случва, след като затвориш книгата, се улавяш, че още мислиш за нея. Разсъждаваш върху заложени като капан морални дилеми, от които няма измъкване и винаги някой страда. Оплиташ се в мрежа от въпроси, които тестват принципите и убежденията. И осъзнаваш, че в някои случаи “нищо” е “всичко”.
Романът на Миранда Каули Хелър вероятно не е за всеки вкус, но аз го оценявам високо именно заради способността на авторката негласно да ме вкарва в дискусия. Да ме провокира и да ме предизвиква да редувам ролите на страничен наблюдател и на съдник. Именно улавянето на нюансите в сюжета превръщат “Хартиеният дворец” в една от онези книги, към които можеш да се връщаш, да препрочиташ и пак да откриваш нови неща, защото е пълна с дълбоки символи и метафори за живота, брака и любовта. Коментират се болезнени теми – за домашното насилие, сексуалния тормоз, последиците от решенията на родителите и резонирането им върху децата, чувството за вина и проявленията му. Любовният триъгълник пък търси отговор на въпроса кой е по-добрият съветник – разумът или сърцето?
Като цяло темпото в романа е по-бавно, на моменти може би твърде лежерно – като нагорещен летен ден, като бавно стичаща се капка солена вода по тялото, но също като нея оставя следа и един особен послевкус – за нещо уж дребно, а реално значимо, което се е случило тогава. В контраст обаче е стилът на авторката – дързък, провокативен, но също богат и въздействащ. И тази провокация продължава до самия финал, когато последната дума има читателят.
На границата между болката и копнежа, между емоцията и разума, между реалността и спомена – там се отварят вратите за нас към “Хартиеният дворец”. Не пропускайте да се разгледате в него.
