“Трябва да те предам” – Рута Сепетис

Много обичам книгите на Рута Сепетис. Докато четях “Трябва да те предам”, си мислих, че всеки път, когато се потапям в нейна история, се изумявам колко добре борави с думите. Подобно на другите романи на авторката, и този тук е безкомпромисен и открит, разкрива истини, от които боли, и ни среща с герои, които дълго се помнят.

“Трябва да те предам”:

  • Автор: Рута Сепетис
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 384 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Сиела

Румъния, 1989 г. Седемнайсетгодишният Кристиан Флореску намира начини да избяга от ограниченията зад Желязната завеса – със своя дядо слушат тайно забранени радиостанции като „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“, разказват си опасни политически вицове, а самият той мечтае да стане писател и да учи философия в университета. Но момчето, като повечето румънци, не може свободно да следва мечтите си. Хванато е заедно с милиони свои сънародници в капана на бруталната диктатура на всемогъщия комунистически вожд Николае Чаушеску, чиято власт изглежда непоклатима. Кристиан попада на мушката на зловещите тайни служби Секуритате и е изнудван да пише доноси за своите приятели, близки и съседи. Изправен е на най-страшния кръстопът – да предаде всички, които обича, или да се присъедини към назрязващата революция срещу един от най-страховитите диктатори в следвоенна Европа. Но свободата винаги има цена – и тя често се заплаща с кръв.

Комунизмът беше състояние на ума.”

Когато Рута Сепетис разказва истории, тя рисува с думи. Започва с тъмни и мрачни цветове, които поглъщат листа и като че ли засмукват и душата на четящия, превръщат я в затворник между четири стени на болка и разочарование. Но сред нюансите на сивото авторката дръзва да постави цветен акцент – може да е една единствена точка, но е достатъчна, за да прониже мрака, да разкъса листа и да преобрази картината. Фокусът вече е изместен и от бездушното сиво се прехвърля върху източника на промяна, който вдъхва живот и носи надежда. Някои го виждат като мишена, в която да се прицелят, но други – като пламък, който се разгаря. Такъв е случаят с “Трябва да те предам” и историята на седемнайсетгодишния Кристиан.

Понякога не си даваме сметка за идеалните моменти в живота. Докато не стане прекалено късно.”

Отново пътуваме към миналото, но този път спирката е близко – на едва 32 години назад и няколко стотин километра на север. Озоваваме се в Букурещ във време, в което властват страхът и подозрението. Рута Сепетис разказва история, посветена на един от най-репресивните комунистически режими – румънския, на лидер, чието име се е превърнало се в синоним на тиранин, на хората, избрали истината и справедливостта пред омразата и пропагандата. Изключително въздействаща и безкомпромисна, книгата въвлича читателя в най-бурния етап от близкото минало на севернаята ни съседка, а именно – разгара на революцията, и коментира цената, която обществото заплаща, за да си извоюва обратно свободата.

Понякога си мислим, че знаем всичко. Сигурни сме, че знаем всичко. Но всъщност не знаем нищо. Годините отминават и накрая времето ни разкрива истината.”

Всъщност, именно свободата е отново водеща тема в “Трябва да те предам”, като авторката за пореден път акцентира на идеята, че свободата на ума не познава ограниченията на политическите режими. Подобно на другите книги на Рута Сепетис, тук сюжетът отново стъпва на полюсни двойки – лоялност и предателство, любов и омраза, беззаконие и справедливост, а над всички тях стои истината, която твърде дълго е стояла мълчаливо в ъгъла, чакайки да бъде освободена. Докато представители на младото поколение като Кристиан не решават сами да върнат гласа на Румъния, да се борят и да се противопоставят на тази разрушителна тишина, която всеки ден ги ограбва от близките им, от нормалността, от човечността. Дълбоко е засегнат въпросът за проявите на малодушие и на смелост, за истинските герои, на които се стремим да подражаваме – като дядото на Кристиан, който се превръща в негов кумир, в пример за принципност и отговорност.

Предателството не може да бъде преглътнато. То веднага променя ритъма на живот.”

За мен най-големият плюс на книгата е самият стил на писане на Рута Сепетис. Символиката, зад която крие истинските послания, метафорите, които пресъздават онази напрегната атмосфера на очакване, на дебнене, на предателство, противопоставянето със Запада и най-вече наслагването на пластове, когато изгражда персонажите. За пореден път романтичната нишка е много деликатно вплетена сред драматичните събития, които вилният като буря в живота на героите, а любовта е лъч светлина, която прави дните по-поносими.

Съществува разлика между човека, който просто бяга, и човека, който бяга от нещо.”

“Трябва да те предам” е още един завладяващ роман от Рута Сепетис. История, която ни напомня, че преди политиката са хората, преди страха – човечността, преди убежденията – истината.

“Революцията изяжда героите си.”

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин