“Мандариново небе” – Холи Мартин

Романите на Холи Мартин са като еднопосочен билет за романтично бягство. Книги, които те откъсват от реалността, за да разкажат истории за любовта, която цъфти и пуска корени на красиви и магнетични кътчета по света, част от тях вероятно непознати или твърде далечни за читателите. И ако коледните ѝ заглавия отлично пресъздават празничната атмосфера на декемврийските празници, то летните ѝ романи като “Мандариново небе” носят онази лежерност и спокойствие, което човек изпитва, когато съзерцава морето.

“Мандариново небе”:

  • Автор: Холи Мартин
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 264 стр.
  • Години на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ера

Срещата между Айзък и Бела е повече от необичайна. Моментът – не съвсем подходящ. А фактът, че и двамата са силно привлечени един към друг, е малко смущаващ. Въпреки че напоследък е изправена пред трудности, Бела е оптимистично настроена, приема философски несполуките и вярва, че все някога колелото ще се завърти. Но когато предлага помощта си на Айзък, тя не очаква, че това ще промени напълно живота й. Айзък пази огромна тайна от Бела, но никога не е предполагал, че ще срещне толкова открита, щедра и очарователна жена. Когато тя разкрие истината, цялата магия ще изчезне… Освен ако не успее да я убеди, че между тях се случва нещо, което заслужава да разцъфти.

“Мандариново небе” от Холи Мартин е любовен роман, който ухае на свеж морски въздух, на поляна от цъфнали полски цветя и на онзи специфичен аромат, който лятната буря оставя след себе си. Макар да предлага на читателите един доста разнообразен откъм случки и срещи сюжет, чувството, което носи, се описва най-добре с думата хармония. Приятна, увлекателна и разтоварваща са трите думи, които ми хрумват, когато говоря за книгата. Тя е посветена толкова на сродните души и любовта от пръв поглед, колкото и на доброто и идеята, че трябва да помагаме и да проявяваме емпатия към човешката болка. Темата за благотворителността и за алтруизма са сериозно застъпени чрез каузите, на които са посветени главните герои, а на страниците властва усещането за изграждане на общност от хора, обединени около една цел – да променят към по-добро живота на поне един човек.

Всъщност в “Мандариново небе” романтичният сюжет се балансира доста добре с посланието на авторката – благородството е качество на онези, които не се поддават на предразсъдъци и се вслушват повече в гласа на сърцето, отколкото на разума. Именно това е причината Бела да рискува и да помогне на човек, видимо изпаднал в затруднено положение. Предполагам, че в ежедневие, в което сме свикнали да гледаме мнително на всякакви положителни примери и да търсим уловка във всичко, е трудно нейната постъпка да се възприеме като нещо различно от безразсъдство. Но пък именно от тук изхожда и Холи Мартин – ако всеки беше така отворен към света и околните като главната героиня в романа, то вероятно щеше да е много по-лесно да загърбиш съмненията и просто да подадеш ръка.

Необикновените обстоятелства, при които Бела и Айзък се срещат, правят историята на тяхната любов една идея по-различна в сравнение с обичайните сюжетни линии, на които Холи Мартин залага. В същото време обаче авторката оставя вярна на себе си, като затвърждава тезата си, че човек не избира кога и в кого да се влюби. Хареса ми, че в “Мандариното небе” любовта не беше магическото решение на всеки проблем, защото сътресения в живота на главните герои определено не липсваха, но тя беше пристан, на който и двамата можеха да се опират, когато вълните станат прекалено големи и обърнат лодката.

Другото, което ми допадна, бе как Холи Мартин засягаше темата за влиянието, което връзката между родител и дете има върху изграждането на личността на по-късен етап. Много от страховете на Бела бяха провокирани именно от разочарованието, с което се е сблъскала в ранна възраст. Но доверието се печели с добри примери, постоянство и упорство, а такива определено не липсваха при Айзък.

Доколкото разбрах, “Мандариново небе” трябва да е първа книга от поредица. Признавам си, че второстепенните персонажи ми се сториха доста интересни и желание да ги опозная по-отблизо не липсва. Затова с удоволствие ще очаквам Холи Мартин да ме отведе отново на остров Надежда.

Related posts

Пролетен панаир на книгата 2024 г. – списък с издателства и някои препоръки

10 книги, които да не пропускаш на Пролетния панаир на книгата

“Щастие за начинаещи” – Катрин Сентър