“Игри на наследство” – Дженифър Лин Барнс

by Хриси

Често съм споделяла, че когато избирам книги, обичам да се доверявам на интуицията си. Случва се да вляза в книжарницата и конкретно заглавие да привлече вниманието ми и макар да не съм запозната нито с отзиви, нито с конкретни детайли около сюжета, да го взема със себе си. Това се оказват някои от най-хубавите ми книжни покупки. Така се намерихме с “Игри на наследство” от Дженифър Лин Барнс, която по мое мнение е просто пристрастяваща книга!

“Игри на наследство”:

  • Автор: Дженифър Лин Барнс
  • Жанр: мистерия, тийн
  • Страници: 384 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Егмонт

Ейвъри няма никаква представа защо – или дори кой е Тобайъс Хоторн. За да получи наследството си, тя трябва да се премести в Хоторн Хаус – огромното, пълно с тайни проходи, имение, където всяка стая отразява любовта на стареца към пъзелите, загадките и кодовете. За нещастие на Ейвъри, Хоторн Хаус е дом и на семейството, което Тобайъс Хоторн е лишил от наследство. В това число и четиримата внуци на стареца – опасни, магнетични и брилянтни момчета, които са израснали с идеята, че един ден ще наследят милиарди. Явният наследник сред тях – Грейсън Хоторн, е убеден, че Ейвъри е измамница и е решен да я разобличи. Брат му Джеймсън гледа на нея като на последната приумица на дядо им – извратена загадка, която трябва да решат. Хваната в капана на свят, изтъкан от богатство и привилегии, Ейвъри ще трябва да внимава на всяка крачка, ако иска да оцелее.

Отдавна не бях чела тийн роман – напоследък в YA литературата доминира фентъзи жанра, с който невинаги си пасваме, затова рядко се заглеждам в тази секция с книжни предложения. Обаче “Игри на наследство” ми привлече погледа – като цяло обичам сюжети, в които има някаква надпревара и състезателен дух, защото обещават напрежение и адреналин. Неслучайно съм фенка на “Игрите на глада”, “Дивергенти”, че дори и поредицата на Кийра Кас.

“Игри на наследство” надхвърли очакванията ми, защото носи духа на тези мои любими тийн заглавия, но има и свой почерк, който много ми допадна. Дженифър Лин Барнс набляга на мистерията и съспенса и превръща книгата в игрално поле, където героите са пионки в ръцете на един човек, който дори след смъртта си оказва влияние върху техния живот. Читателите пък са в ролята на зрители, които следят настървената битка кой първи ще стигне до финала. Условието на теория е доста просто – с разплитането на всяка загадка си отваряш път напред. Целта – едни търсят отговори от миналото, други се опитват да уредят бъдещето си, а трети просто искат да направят настоящето по-поносимо. Уловката – играта е опасна и никой не може да предположи колко рисков може да е следващият ход.

Макар “Игри на наследство” да е тийн ромам, това въобще не ми попречи да бъда тотално зарибена (да, това е думата). Дженифър Лин Барнс е изключително умел разказвач, който пише завладяващо, динамично и въздействащо. Едно бедно момиче наследява безумно много пари от човек, когото не познава, и така попада в семейство, където тайните са оръжие, парите – инструмент, а животът – игра кой ще надхитри другия. Домът на покойния милиардер пък е лабиринт от скрити стаи, тайни проходи, а той дори след смъртта си подлага своите наследници на изпитание, като им възлага най-заплетената загадка. Ребуси, главоблъсканици, логически закачки и скрити подсказки трябва да служат в помощ на играчите, но и до тях има надпревара. Мисля, че именно любопитството, което авторката непрекъснато похранваше, направи книгата толкова пристрастяваща за четене. Защото дори на броени страници преди финала никой не може да предположи какво ще се случи и как ще продължи играта. Най-много обичам, когато някой писател кара фантазията ми да работи и да съставя хипотези и схеми какво би могло да се случи, а накрая да ме изненада с тотално непредвидим ход.

Споменах ли, че има и любовен триъгълник? Още една кукичка, на която вниманието ми се закачи. Обикновено не съм фен на този тип романтични връзки, но тук любовта вдига залога в играта и прави образите още по-реални и интересни. Не мога да определя кой от братята спечели моето сърце – дали Грейсън, или Джеймсън, но знам, че с удоволствие следях развитието на техните взаимоотношения с Ейвъри.

Казват, че “Игри на наследство” е модерна и по-мрачна версия на приказката за Пепеляшка. Аз пък бих казала, че романът не е като никоя история, която сте чели, и авторката се е постарала да подходи с оригиналност и въображение към вече познати и до известна степен преекспонирани теми като богатството, славата, сложните семейни взаимоотношения и любовта. Ако харесвате мистерии и гатанки, независимо на каква възраст сте, мисля, че “Игри на наследство” ще ви допадне. На мен определено ми е сред фаворитите за тази година.

P.S. Книгата е първа от поредица. Аз не се стърпях и намерих и изчетох втората. Историята е все така пристрастяваща.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.