“Лудите от улица “Мазур” – Жоао Пинто Коелю

by Хриси

Много хора избягват в момента книги, чийто сюжет по някакъв начин е обвързан с войната, и това е разбираемо. Но не бързайте да подминавате “Лудите от улица Мазур”, защото тя излиза много отвъд обичайните истории за белезите и разрухата на войната. А писането на Жоао Пинто Коелю е шедьовър, който изниква в съзнанието ви – ярък, контрастен и въздействащ.

“Лудите от улица “Мазур”:

  • Автор: Жоао Пинто Коелю
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 312 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Лемур

Париж, 2001 г. Янкел, сляп продавач на книги, и Ерик, най-добрият му приятел от детството, се срещат след дълги години далеч един от друг. Разделила ги е една ужасяваща нощ по време на германската окупация в малкия град, в който са израснали и в чиято гора са тичали лудо в надпревара за любовта на тяхното диво цвете Шионка. Ерик – вече известен писател – е тежко болен и не желае да си отиде, преди да довърши книгата, която ще му донесе изкупление. Но за целта се нуждае от спомените на своя приятел евреин, който вижда далеч отвъд слепотата си.

С предишния роман на Жоао Пинто Коелю – “Попитайте Сара Грос” се убедих, че това е автор, който представя темата за войната по един по-различен начин – като исторически факт със своята изключителност и безпрецедентен мащаб, но и като идеология, която диктува живота на едно малко общество дори в мирно време. Войната, която започва от покълналото семе на омразата, небрежно захвърлено в пръстта. Подхранвано години наред със слабостите на човешкия характер, то  се превръща в трънлив храст, препречващ пътя. Неизбежното убождане отваря рана, която с времето не зараства, а гангренясва и води единствено към смърт.

В “Лудите от улица “Мазур” войната и лудостта вървят ръка за ръка. И така от книга, която засяга теми като антисемитизъм и дискриминация на различните, тя се превръща в история за различните прояви на безразсъдство. Разказва за онзи блажен делириум, в който изпадат двама влюбени. За ревността като състояние на ума, което действа задушаващо като усмирителна риза и ти трови живота. За алчността и завистта като отрова, заляла едно малко градче. За лудост говорим и в творчеството на един писател, който търси убежище за съвестта си в измислени от него светове. Но войната, която той води, е започнала много преди онази, за която четем в учебниците. Тя ползва разрушителната сила на най-дълбоките тайни и ги залага като капан в минно поле.

Сюжетът на “Лудите от улица “Мазур” обичайно започва с грижите на обикновения човек – с рутината на неговото ежедневие, с неговата уязвимост, надеждите и страховете му, с драмите, с които се бори, с моментите, които му носят радост, и тези, които по-късно се превръщат в смътен спомен. Читателят тъкмо се е успокоил, когато силен гръм го изтръгва от тази комфортна позиция на страничен наблюдател. Ръката на автора го тласка рязко към центъра на събитията, към бурята, която трещи, разхвърля и руши, към пожара, който изпепелява домовете на хората. Изпепялява и човешкото и посипва с пепел едни вече празни души. Читателят оцелява, за другите не е сигурно, но той е натоварен с отговорната задача да събере отломките на един разбит живот, да опише щетите и да проследи докрай пътя на онези, които все пак са успели да се измъкнат.

Жоао Пинто Коелю е изключителен писател – толкова дълбока символика, толкова изразителност има в писането му! Мисля, че единствено той може да разкаже една такава история, която върви по ръба между гротескното и поетичното, и да те накара да четеш трескаво, за да разбереш какво ще се случи. Безспорно умее да изгражда запомнящи се персонажи, а в случая, отнемайки говора и зрението на някои от тях, той използва сетивността им, за да направи романа си още по-пищен на усещания, на емоции. И насочва погледа на читателя там, където другите не виждат нищо, а всъщност се крие всичко.

“Лудите от улица “Мазур” не е лека книга. Не е разтоварващо четиво, което да отметнете между задачите за разнообразие. Но си струва да ѝ отделите време заради високата литературна стойност, която има – да вкусите от богатството на езика, да пътувате из спомените на трима души, които са обичали, да проследите трескавото търсене на една изгубена душа, която копнее за покой.

Leave a Comment