Оставам с впечатлението, че няма лоша книга за Индия. След “Изрисувано с къна” с удоволствие се върнах обратно към тази толкова пъстра на цветове и хора страна с романа “Как да отвличаш богаташи” от Рахул Райна, а той пък ми показа още едно от нейните лица и обогати представата ми за нея.
“Как да отвличаш богаташи”:
- Автор: Рахул Райна
- Жанр: Съвременна литература
- Страници: 328 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Рива
Рамеш Кумар вероятно щеше да е поредният индиец, който помага на “семейния бизнес”, като продава чай на сергията на баща си, ако съдбата не му беше намигнала. Попаднал под грижите на една усмихната и отдадена на професията си учителка, той вижда смисъла на образованието. Нещо повече – вижда възможност да се измъкне от света, в който иначе е обречен да живее. Така започва неговият път. Рамеш става “образователен консултант” или иначе казано – решава изпитите на богаташките деца, за да им осигури място в престижен университет. Разбира се, срещу добра цена. Когато му се отваря възможност не само да затвърди постигнатото дотук, но и да надгради, Рамеш се възползва. Той започва работа като мениджър на изгряваща телевизионна звезда в Индия. Но изпитанията съвсем не свършват с деня на назначването му, а напротив – всеки ден е тест на търпение и съобразителност. Рамеш е твърдо решен да издържи и този изпит с отличен, защото няма друг избор. Дори това да означава да влезе в ролята на похитител и да запуши устата на поредното хленчещо богаташче.
“Как да отвличаш богаташи” е книга, която ме спечели с безкомпромисната си откровеност, с противопоставянето на тъжните факти от реалността и хумора, който авторът използва при режисирането на отделни епизоди в книгата. Хареса ми, защото разказва необикновена история за един обикновен човек, който търси начини да оцелява и който се бори да излезе от рамката. Граница, която е поставена от обществото още от самото му раждане.
Романът е динамичен, увлекателен и определено привлича читателското внимание, защото позволява да надникнеш зад фасадата, която прикрива истинското лице на богатите в Индия. В същото време държи открехната вратата към света навън, където трябва да си гъвкав и приспособим, ако искаш да разполагаш с храна на масата и покрив над главата си. Въпросът е, че Рамеш има далеч по-високи цели и амбиции. Той иска повече – бунтува се срещу модела, който е принуден да поддържа, но и търси пукнатини, които да му позволят да разчупи статуквото. Шансът му се усмихва и той действа, но битката съвсем не свършва тук. Озовава се в една игра, която може да му даде много, но и взима също толкова. Единственото предимство е, че този път Рамеш може да определи границите.
“Как да отвличаш богаташи” е история, която засяга социалната поляризация и влиянието на кастите върху общество от 21 век. Тук знанието е сила (буквално) и дава преднина пред онези, които могат да си купят диплома и положение, но не умеят да разпознават истинските богатства в живота. Прави впечатление, че някак глухо и празно звучи думата “морал” в свят, в който си принуден да търгуваш с ценности и убеждения. Тогава кои са добрите и кои са лошите в историята? И може би това е едно от нещата, които ми допаднаха в писането на Рахул Райна – при него няма черно-бели герои. Всеки е сбор от цветове – едни наследени по рождение, други – придобити с годините, трети станали по-наситени с времето. Тук побеждава не най-богатият, нито най-добрият, побеждава най-умният.
Хареса ми редуването на настоящи и ретроспективни моменти, които помагат да опознаеш в дълбочина главния герой. Миналото на Рамеш е пълно с болезнено усвоени житейски уроци, които той умело използва в настоящето. Коментира се отсъствието на родителската фигура и колко е важно за едно дете да има до себе си възрастен, който да повярва в неговите възможности. За разлика от Руди, който получава от родителите си всичко наготово, Рамеш сам прокарва своя път и това е още едно преимущество, което никой не може да му отнеме.
“Как да отвличаш богаташи” от Рахул Райна е любопитен сатиричен роман. От онези, които хем ти се струва, че се шегуват с теб, хем знаеш, че между смешното и оригиналното е скрито сериозното. Скрита е истината. А тя е много простичка. Учи и ще сполучиш!
