Хубаво е, когато попаднеш на завладяващ роман, който не искаш да свършва. А още по-приятно е усещането, когато знаеш, че е на български автор, и това ти е първа среща с него. “Всички ние сме мечти” от Симона Стоева беше любов от първа корица до последна страница – най-изящният спектакъл, който се е разигравал пред очите ми наскоро.
“Всички ние сме мечти”:
- Автор: Симона Стоева
- Жанр: Романтика
- Страници: 434 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: множество
- Издателство: Сиела
Едно момче и едно момиче – всеки поел по пътя към своята мечта. Концентриран, уверен и устремен, Иво вече вижда себе си като победител – като човек, чиито филми ще се гледат от стотици хиляди зрители и един ден ще благодари за награда Оскар. Нора е олицетворение на красивата балерина от музикалните кутии – съзерцаваш нейното изящество, омагьосан от танца ѝ, превърташ ключа отново и отново, за да се насладиш на изплънението ѝ. Сцената я обича, публиката още повече, но това не е достатъчно. За Нора е важно тя да бъде най-добрата и е готова на всичко, за да осъществи целта си. Пътищата на Иво и Нора се пресичат в най-престижното училище по изкуства в страната. Любовта е неизбежна, но и невъзможна. Защото как е възможно да се обвържеш с някого, ако вече си се посветил на друг. Изкуството е ревнив партньор – то изисква цялото внимание. А сърцето – то копнее да бъде обичано.
“Всички ние сме мечти” от Симона Стоева е много мой тип книга – романтична, нежна, с изключително лиричен и опияняващ стил, силно емоционална. Обсебваща. Което е нормално, защото изкуството е такова – завзема мислите ти, после завладява сърцето, провокира, контролира, предизвиква те да ровиш в душата и да признаваш истини и страхове. Докъде е готов човек да стигне в името на една мечта? Кога тя се превръща в проява на жертвоготовност и мъченичество и кога – в двигател, който ти дава енергия да изживяваш дните пълноцветно? На тези и други въпроси отговори намираме в книгата на Симона Стоева.
За мен “Всички ние сме мечти” беше преди всичко съвършено режисиран спектакъл, в който главната роля бе поверена на любовта. Любов към изкуството – отдадена, пламенна, ярка, изискваща, често егоистична, ексцентрична, но също така вдъхновяваща и несравнима. Любов, на която се посвещаваш безрезервно, защото в противен случай рискуваш да те изостави. Имаше я и онази първата Голяма любов – едновременно плаха, донякъде срамежлива, но също така щедра на обещания и фантазии. Тя озарява и въодушевява, с нея или политаш, или пропадаш. А отстрани стоеше в сянка другата, несподелената любов, в чиито очи четеш невъобразим копнеж и обреченост.
След като ролите са разпределени, започва истинското представление. Красив танц от думи, който те понася с лекота през историята. Симона Стоева води отлично и читателят с радост се оставя в нейните ръце. Хореографията ѝ включваше много неща, които ми допаднаха. Като започнем от таланта ѝ да изгражда ярки персонажи, преминем през разнообразието от теми и проблеми, които вплита в книгата (връзката между родител и дете, необходимостта да се чувстваш оценен, значим, желанието да търсиш и намираш себе си в и чрез изкуството), и стигнем до обективната преценка на всяка ситуация, благодарение на което романът звучи толкова истински. Допадна ми динамиката и макар рядко да харесвам истории, в които има любовен триъгълник/четириъгълник, този път имаше интрига, която определено си струваше. Моята любима двойка в книгата беше тази на твореца и неговата муза, защото без тяхната връзка, няма изкуство.
Що се отнася до посланието – предполагам, че тук всеки би го тълкувал по свой начин, пречупвайки сюжета през призмата на собствените си мечти и копнежи. Аз чувах гласа на Симона, която казва, че няма невъзможни неща; която насърчава младите да мечтаят, да опитват, да работят за сбъдването на желанията, да вярват и да не се отказват. Но също така долавях и като шепот думите, че за да получиш, трябва и да дадеш. Колко струва една мечта? Понякога много.
Със сигурност мога да говоря много за “Всички ние сме мечти” от Симона Стоева. Да ви анализирам всеки фин детайл, всяка сцена, която ме предизвикваше да поглъщам лакомо думите, да описвам подробно вихъра от чувства, който ще ви помете в романа. Вероятно следващия път, когато ме питате за препоръка за книга, ще го направя. Сега обаче ще ви оставя сами да се убедите колко разкошен роман е “Всички ние сме мечти”.
