“Хипотеза за любов” – Али Хейзълууд

За разлика от останалите социални мрежи, Тик ток наистина успява да вдигне акциите на някое заглавие и да го направи хит. Защото дори номинацията в категория “Романтика” за наградите на Goodreads не превърна “Хипотеза за любов” от Али Хейзълууд в такъв книжен фурор, какъвто го направиха буктокърите. Прочетох романа в началото на годината като част от читателския ми експеримент да проверя дали мога да им се доверявам за книжни препоръки. С радост установих, че опитът ми беше успешен.

“Хипотеза за любов”:

  • Автор: Али Хейзълууд
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 416 стр.
  • Година на издаване: 2022 г.
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Егмонт

Като биолог и учен Олив Смит вярва в науката и фактите, а любовта не успява да се вмести в никоя от тези рамки. На противоположния лагер е най-добрата ѝ приятелка, която обаче не смее да започне връзка с бившия на Олив, защото се тревожи, че пламъкът там още гори. А истината е, че такъв не е имало. Дори за искра не може да се говори. И ако има нещо, което Олив знае, то е, че пред фактите човек е безсилен. Затова решава да убеди приятелката си, че сърцето ѝ вече е в ръцете на друг и в резултат се паникьосва и целува първия срещнат мъж. А този мъж не е кой да е, а добре известният Адам Карлсън – изгряваща звезда в научните среди и трън в очите на всички заради откровено неприятния си характер. Затова Олив е повече от изненадана, когато властващият тиранин на Станфорд не само не се отдръпва, но и се съгласява да се престори за нейно фалшиво гадже. Но когато нещата се объркват главоломно и кариерата на Олив е застрашена, Адам отново я изненадва с безрезервната си подкрепа. Е, плочките на корема също са бонус, който тя няма да откаже. Скоро любовният експеримент на Олив поема в нова посока, а тя постепенно губи контрол над ситуацията. Сметките се оказват грешни, защото Олив е забравила една малка подробност – любовта се ръководи от сърцето, а не от ума.

“Хипотеза за любов” от Али Хейзълууд е романтична комедия, която ни въвежда в света на учените и ни разкрива повече за тяхната професия. Но докато четем за динамиката и разпределението в една лаборатория и отговорностите, с които е натоварен научния сътрудник, ставаме свидетели на един съвсем различен експеримент, чийто резултат напомня Големия взрив. Той пренарежда микровселената на главната героиня Олив и поставя под съмнение всичките ѝ хипотези, свързани с взаимоотношенията между хората. Говорим за Любов с главна буква. Такава, която нито биохимичните реакции, нито хормоналния баланс, нито дори Менделеевата таблица са способни да обяснят, защото тя се води по собствени правила и закони.

Забавна, свежа, донякъде позната, но все пак отличителна и малко по-различна – така най-общо бих описала “Хипотеза за любов” от Али Хейзълууд. Книгата привлича почитатели благодарение на увлекателния стил на авторката, чувството ѝ за хумор и нестандарното решение да ни срещне с главни герои, които са в ролята на интелигентни млади хора, посветени на науката и образованието – сфера, която все още стои леко изолирана. В този ред на мисли бих казала, че до известна степен това е и история за аутсайдерите – възможност да припознаят себе си в героите, да не се чувстват толкова дистанцирани и неразбрани от обществото, да видят своята общност като отражение в романа и да се уверят, че и техният щастлив край е някъде наоколо. “Хипотеза за любов” е и роман за жените в науката – отдава им нужното признание и уважение и подчертава онази неравнопоставеност, за която всички знаят, но малцина дръзват да говорят.

Отвъд това, в ръцете си държите любовен роман, базиран на утвърден и обичан от почитателите на жанра сюжет. Фалшивата двойка е често срещан мотив, като тук е допълнен от идеята, че противоположностите се привличат. Нещо повече – фактите показват, че дори си взаимодействат. Защото в света на любовта слънчевата усмивка на Олив и позитивното ѝ отношение към околните се отразява върху сериозната и иначе по-мрачна натура на Адам. И обратното – неговият критичен поглед и аналитичен подход са лекарство срещу нейната уязвимост и наивност. А докато четем как двамата се влюбват, някак и ние потъваме в дълбините на историята и се влюбваме в книгата.

Романът ми напомняше на един от любимите ми сериали  – “The Big Bang Theory”, и може би това е още една причина така да ми влезе под кожата. Вероятно мнозина биха намерили “Хипотеза за любов” от Али Хейзълууд за твърде предсказуем, но за мен книгата е олицетворение на читателския ескапизъм – възможност да избягаш някъде, където се вълнуваш повече от проблемите на героите, подвластен си на емоцията, която разтърсва техния свят, и се забавляваш искрено с умението им да попадат в необичайни ситуации. А предвид настоящето вярвам, че имаме нужда точно от такъв тип истории.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин