5 популярни сюжета в романтичните книги

by Хриси

Не е тайна, че обичам да чета романтични истории и смело мога да се похваля, че вече имам стабилен читателски стаж в жанра. Всъщност не знам дали знаете, но това е едно от най-динамичните направления в съвременната литература и в същото време един от най-критикуваните и подценявани жанрове (не го казвам аз, а медиите на запад). Аз обаче не се влияя нито от оценките, нито от тенденциите. Чета романтични книги, защото ми харесва – толкова е просто. Тук съм ви събрала 5 популярни сюжетни линии, на които авторите залагат в романтичните книги.

Преди да премина към същината на статията, мисля, че е редно да уточня две неща, които напоследък ми правят впечатление при ревюта и отзиви на такъв тип романи. Първо, ако не четете романтични книги, а сте почитатели на заплетени криминални истории или пък предпочитате по-дълбоки, сериозни и стилово по-тежки романи, тогава не посягайте към любовния жанр, защото няма да се разберете с него. Ще дадете ненужно ниска оценка на нещо, което просто не ви приляга на вкуса. Това не означава, че книгата е задължително слаба, а че просто сте се разминали.

Второ, често срещам в отзиви за романтични истории, че книгата е предсказуема. Имайте предвид, че тази предсказуемост може да има два знака. Съгласна съм, че има банални сюжети. Те обаче стават такива заради авторовия стил и липсата на писателски талант. Плоски диалози, объркани логически връзки, неправдоподобни герои са причини една книга наистина да бъде категоризирана като тотално клише (знам, ужасни са). НО! Има романи, които стъпват на вече познати сюжетни линии и с подходящия изказ, необходимата емоция и точните образи това не пречи те да бъдат 5-звездни четива. Повечето фенове на романтичната литература не четат книгите, защото търсят непредсказуемост -независимо от драмите щастливият край е почти винаги задължително условие за висок рейтинг, защото иначе оставаш с горчиво усещане.

Ето ви пример за непредсказуемо развитие на коледен любовен роман (споделям личен опит) – инвестираш време в история, която е 350 страници, емоционално обвързан си с героите в книгата, очакваш кулминацията (обикновено е осъзнаването, че са един за друг), но внезапно се оказваш на финала, където главният герой умира. И е Коледа. Как бихте тълкували такова развитие? Вероятно като реалистично, обаче да се върнем на въпроса защо четем романтични книги. Отговор – за да избягаме от реалността.

Популярни сюжети, които ще срещнеш в романтичните книги:

Любов-омраза

Полюсните чувства, разделени от една съвсем тънка граница, често са основа, на която авторите на романтичния жанр стъпват. Да речем, че ако Елизабет и г-н Дарси се бяха срещнали в наши дни, то със сигурност историята им щеше да попадне в тази категория. Водени от предразсъдъци, неизчистени недоразумения от миналото или просто защото се страхуват да признаят истинските си чувства, героите се крият зад маската на смразяващи погледи, саркастични коментари и откровени лъжи. Но рано или късно това ги изтощава и химията помежду им надделява. Този тип любовни романи могат да са в двете крайности – да са мрачни в стил “Раненият рицар” на Л.Дж. Шен или пък забавни по подобие на “Игра на омраза” от Сали Торн или “Как да преживеем скандала” от Самара Париш.

Какво да прочетеш: “Виконтът, който ме обикна” от Джулия Куин, “Книжно братство под прикритие” от Лиса Кей Адамс, “Бий се или бягай” от Саманата Йънг

От приятелство към връзка

Една от популярните заблуди, когато става дума за любов, се крие зад идеята, че тя идва още с първата среща, когато привличането и химията си свършат добре работата и рисуват розово бъдеще. Но истината е, че при всяка двойка е различно. Има такива, на които им трябват месеци, дори години, за да осъзнаят, че са един за друг. Харесвам такъв тип истории, при които приятелството е основополагащо за една връзка, защото вярвам, че доверието, близостта и искреността са ключ към любов с щастлив край. Има само един проблем – страхът от провал. Именно около него авторите на такъв тип романтични истории градят сюжетите си. Защото героите се страхуват, че при една неуспешна връзка не само ще лекуват разбито сърце, но и ще скърбят по загубата на най-близкия им човек. Такива истории изискват търпение, но пък подаряват на читателите цял рояк от пърхащи пеперуди, които чакат да полетат свободно.

Какво да прочетеш: “Просто любов” от Джесика Парк, “Споделеният апартамент” от Бет О’Лиъри, “Всичко, което не сме били” от Алис Келен

Втори шанс

Не съм особено голям фен на този сюжет, но признавам, че съм попадала на няколко наистина добри романа, последвали тази линия. Първоначалната раздяла обикновено е следствие от поредица обстоятелства, свързани с решения за бъдещето – образование, различни приоритети, желание за голяма кариера. Всъщност в повечето случаи става дума за объркана комуникация и липса на компромис, но никога за изчезнали чувства. Затова тук авторите наблягат на идеята, че любовта не признава дистанцията на времето и ако е писано двама души да бъдат заедно, то те рано или късно ще открият пътя един към друг. Други познати “елементи” са завръщането в малкия град, сватбата на най-добрия приятел, дете, отгледано от самотен родител.

Какво да прочетеш: “Съдбовен път” от Кристин Хана, “Премълчани истини” от Колийн Хувър, “Лятото на дивите цветя” от Катрин Тейлър.

Фалшива двойка

Забавните романтични истории често се позовават на тази сюжетна линия, а напоследък тя се налага и като сериозен тренд в любовния жанр. Ясно е, че тази лъжа, която главните герои градят през по-голямата част от книгата, рано или късно рухва, но докато това стане читателят определено ще се позабавлява. Причините двамат души да се представят за двойка са най-разнообразни – ревнив бивш/а, поддържане на определен имидж на звезда, заради семейството, заради професията. Разбира се, единият винаги е инвестирал повече чувство, а на другия просто му трябва време, за да го догони и да осъзнае, че срещу него стои перфектната половинка.

Какво да прочетеш: “Испанска любовна измама” от Елена Армас, “Уравнението на любовта” от Хелън Хоан, “Хипотеза за любов” от Али Хейзълууд.

Slow burn romance

Ако не сте от търпеливите читатели, значи този тип книги не са за вас. Любовната история тук се развива наистина бавно и плавно, макар от самото начало да е ясно, че главните герои са един за друг. Тук се набляга на онова трепетно очакване, на влюбването като процес, който включва отделни фази, на вълнението, че нещо голямо ще се случи и ще промени живота им завинаги. И за щастие, авторите не лъжат, защото към края на книгата обикновено поднасят сладка развръзка. Представете си, че сте били дълго време на диета, но в един момент ограниченията падат и ви черпят с най-вкусните шоколадови бонбони. Ето това е усещането, което ще изпитате, ако четете slow burn romance.

Какво да прочетеш: “Сърцето не изгаря при пожар” от Катрин Сентър, “Огън на леда” от Мариана Запата“.

Сюжетните линии могат да се комбинират и преплитат и това прави историята още по-богата, динамична и емоционална. А относно ефекта, който романтичните книги имат върху читателите и защо са толкова търсене, мисля, че имам едно доста семпло обяснение. Гледайте на любовните романи като на чаша розе след дълъг ден – отпуска те, отвлича ти вниманието от грижите и леко те замайва с точната дозировка сладост.

Leave a Comment


The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.