Независимо дали сте почитатели на историческия жанр, или страните от книгите за войната, мисля, че Кристин Хармел е автор, който ще ви хареса. Казвам го не само заради романа “Книгата на изгубени имена”, който е чудесно написан, а и защото съм запозната и с други нейни книги. И ако това е първата ви среща с писателката, то трябва да призная, че малко ви завиждам.
“Книгата на изгубени имена”:
- Автор: Кристин Хармел
- Жанр: Исторически
- Страници: 340 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Сиела
Ева Траубе не успява да защити баща си, когато нацистите идват за него. Но скоро ще открие, че притежава сила, талант и смелост да защитава други, да води борба и да рискува живота си в името на справедливостта. След като германците отвеждат баща ѝ, Ева и майка ѝ са принудени да избягат от Париж с фалшиви документи, които тя сама е изготвила. Намират убежище в малко планинско градче, където Съпротивата е изградила огромна мрежа от сътрудници. Там Ева открива своето място, своя талант, а заедно с тях – и истинската любов. Тя е изключително умел фалшификатор и с нейната помощ хиляди еврейски деца могат да преминат с нови имена границата с Швейцария и да се спасят от Холокоста и войната. Ще успее ли обаче самата Ева да запази себе си и своята идентичност? Каква цена ще трябва да плати и ще успее ли да спаси хората, които я обичат? Възможна ли е изобщо любовта в един свят на жестокост и постоянен страх?
Интересно, че пиша ревю на “Книгата на изгубените имена” в едно толкова несигурно време, каквото е описано и в самия роман. Може би въпросите защо са толкова модерни книги за войната най-после ще видят отговор – че това е чудовище, което дреме дълбок сън. От хората зависи дали ще го събудят, защото са забравили какво е било преди 80 години, или ще го затворят някъде далеч и ще хвърлят ключа. Никой не вярва, че войната ще се случи; че ще приеме реален мащаб и форма. Не го вярва и бащата на Ева Траубе, когато го отвеждат и той за последно вижда дъщеря си. Въпросът е какво идва после – кои сме ние, след като ни извадят от уюта и сигурността на дома и подложат нашите принципи и убеждения на изпитание.
“Книгата на изгубените имена” разказва затрогващата история на една жена, която рискува живота си в името на справедливостта и каузата, в която вярва. Желанието ѝ да подаде ръка, онзи вик на човешката душа да бъде спасена и извадена от плаващите пясъци на отчаянието, мрака и безнадежността, заглушава страха. И когато не е убедена, че посоката, в която е поела, е правилната, Ева разчита на моралния компас да я отведе там, където най-много имат нужда от нея. Където сърцето и съвестта надделяват над разума и над импулса да бяга и да се крие. История за чистосърдечност, за доблест и кураж, за смисъла на подадената ръка. История за идентичност, за произход и връзка с корените, за възможността да се върнеш там, където всичко е започнало.
Кристин Хармел пише увлекателно и балансирано – с достатъчно емоция, че да ти влезе под кожата, но се старае сюжетът да може да “понесе” дори на читателите, които обичайно избягват темата за ВСВ. Набляга предимно на моралните устои и принципите, които трябват да защитаваме дори в такива моменти на жестокост и малодушие. Това се случва и при Ева, която се присъединява към Съпротивата и става умел фалшификатор. Благодарение на нея хиляди еврейски деца успяват да преминат границата и да намерят убежище в Швейцария. Въпреки реалния риск за живота ѝ, Ева остава вярна на себе си, докато други търгуват свободно с разбиранията си за морал и заменят доблестта с предателство.
В историята има и романтичен елемент, но бих казала, че делото на фалшификаторите идва на преден план. Въпреки това емоционалната ангажираност е още една примамка, на която се закача читателското внимание, както и възможност за авторката да задълбочи личният елемент и драматичното усещане в разказа.
Накратко, “Книгата на изгубените имена” от Кристин Хармел е интересен и вълнуващ роман, който ще се хареса на почитателите на книгите за Втората световна война. Въпреки многообразието от заглавия на подобна тематика, съветвам ви да не го подминавате с лека ръка.
