Има книги, които са като слънчев лъч – топли, позитивни, уютни. Аз обаче си падам повече по онези, които приличат на лятна буря – драматични, внезапни, понякога опустошителни. Заливат те с дъжд от емоции, без да ти оставят възможност да се скриеш. Случва се да трепериш – от страх, от гняв, от вълнение. Но пък след това колко по-ярко грее слънцето и колко повече цветове озаряват небето. “Преди да те видя” от Емили Хоутън е именно от вторите и сред най-хубавите романтични истории, на които съм попадала.
“Преди да те видя”:
- Автор: Емили Хоутън
- Жанр: Романтика
- Страници: 348 стр.
- Година на издаване: 2022г.
- Гледни точки: 2
- Издателство: Сиела
Алис е 31-годишна жена с успешна кариера – силна, независима и вероятно много хора биха казали, че е абсолютен работохолик. Именно на работното място се случва инцидент, който изцяло я изкарва извън строя. Веднъж озовала се в болничното легло, Алис изпада в шок. Самотата, меланхолията и фактът, че целият ѝ живот ще се промени я изяждат отвътре. Тя губи желание за всичко, включително да говори. На съседното легло, само на една завеса разстояние, е Алфи – бивш учител по физическо възпитание, който също е в процес на възстановяване след тежка катастрофа. Разликата е, че Алфи е усмихнат, весел и много приказлив. Той приема за своя мисия идеята да накара Алис да проговори, да ѝ покаже, че не е сама. Никой не може да устои на чара на Алфи и постепенно двамата се сближават – виждат дълбоко в душата на другия още преди да са дръпнали завесата. И така започва техния път към изцелението. Въпросът е, ще продължи ли и след като напуснат болничната стая? Ще запазят ли тази връзка или ще върнат обратно завесата, зад която всеки от тях е свикнал да се крие?
От необикновения сюжет до ярките персонажи и богатата емоционална гама, “Преди да те видя” е роман, който определено няма да ви остави безразлични към прочетеното. Книга за раните, които остават скрити, за белезите, които разказват истории, за силата да разголиш душата си пред някого, да му довериш страховете си и да ги превъзмогнеш благодарение на неговата любов и отдаденост.
Докосваща, въздействаща, вълнуваща – “Преди да те видя” е нежна като шепот, деликатна и търпелива като милувка, едновременно крехка и силна, плаха и смела. Емили Хоутън е успяла да изгради сюжет, в който самотата е позната и топла прегръдка, а любовта – мечта, затрупана от болка и разочарование. Изисква се постоянство и упорство, за да се изрови сърцето от руините на един предишен живот и да се изтупа от прахта. За щастие, Алфи разполага точно с тези качества.
“Преди да те видя” говори за вътрешната красота и силата на човешкия дух. Това е история, която провокира читателя да гледа отвъд видимото, отвъд предразсъдъците, отвъд предположенията и хипотезите. Припомня, че е по-важно да гледаш със сърцето, а не с очите. Книгата наистина е много романтична – от начина, по който се изгражда връзката между Алфи и Алис до признаването на техните чувства. Харесаха ми разговорите, шегите, подкрепата, която си оказваха взаимно – всичко беше много естествено и непринудено, което за необичайните обстоятелства е наистина постижение.
В основата на романа е заложено и ясно послание – любовта лекува. Може да звучи като клише, но е истина, която е доказвана многократно във времето. А в случая говорим колкото за любовта между Алфи и Алис, толкова и тази, която човек дължи на себе си. Преди да позволиш на някого да те обикне, трябва първо да обичаш себе си. В конкретната история това важи толкова за Алис, която гласно изразяваше страховете си, колкото и за Алфи, който се криеше зад усмивки и закачлив тон. Мисля, че двамата се допълваха отлично и лесно стават една от най-симпатичните двойки, на които съм попадала.
Най-трудно се говори за книги, които наистина много са ти харесали. “Преди да те видя” от Емили Хоутън е от онези романтични истории, за които не ми стигат думите. Ако сте почитатели на Колийн Хувър и Мия Шеридан, вероятно ще ви допадне и романът тук. И ще ви остави с онова приятно усещане, че любовта пониква дори на най-необичайните и мрачни места.
