Онези приказки, че тийнейджърите не четат и че няма история, която да привлече вниманието им – мит са. Подрастващите също четат. Интересуват се толкова от въображаеми и пъстри светове, характерни за фентъзи романите, колкото и от реалността, в която живеят. Реалност, в която понякога е изключително трудно да бъдеш себе си, защото усещаш осъдителния поглед на онези, които не те разбират. И докато четях за Селест от “Просто Селест” – книгата на Джесика Парк, не спирах да си мисля, колко ли други момичета като нея имат нужда да чуят, че са съвършени такива, каквито са.
“Просто Селест”:
- Автор: Джесика Парк
- Жанр: YA, тийн, романтика
- Страници: 300 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: ICU
Тринайсетгодишното объркано хлапе от първата книга вече е на осемнайсет. Предстои ѝ университет – избор, за който е подготвена по-добре от повечето си съученици. Но в живота не всичко е каквото го планираме. Почти гениалната, социално непригодна и обитаваща собствен свят Селест е връхлетяна от нещо неочаквано, непланирано, неописуемо. Може ли една невинна размяна на имейли да промени живота? Една история за първата любов, омайваща цялото ни същество, както и за най-трудната борба – тази със самите себе си. За гимназистка Селест всеки ден е същинско изпитание. Тя е твърде умна, твърде различна и твърде извън социалната норма. Тя няма друг избор, освен да се усамоти. Но колежът би могъл да я освободи, нали? Само ако тя успее да премине през тази изтощителна и старша година, тогава, може би… Ако тя просто успее да намери този човек, който да ще ѝ хвърли спасителния пояс, тогава може би, просто може би…Джъстин Милано е студент във втори курс и има своите собствени странности, но дали той няма да бъде този спасител, който ще извади Селест от тихия ѝ и уединен свят. Може би да, но само ако тя му позволи.
Трябва да й го призная на Джесика Парк, умее да влиза под кожата на читателя. Направи го още с “Просто любов”, когато за пръв път ни среща с героинята, за която ще ви говоря днес, а сега окончателно си затвърди позициите на талантлив и умел разказвач с безпогрешен морален компас и емоционален радар, настроен на най-деликатната честота. Джесика Парк подхожда към героите си така, както хората би трябвало да подхождаме един към друг – с разбиране и търпение, с толерантност и откритост. И когато се зачетеш в думите ѝ, откриваш, че те не са поредната история за объркано момиче, което се чувства изгубено в големия лош свят, а са огледало на едно общество, в което всеки млад човек търси своето място. Предизвикателство, което не е по силите на всеки.
“Просто Селест” вероятно дава вид на романтична история – любовен елемент има, факт. Но бих казала, че това е много повече книга за порастването, за метаморфозите, през които тийнейджърите преминават, за първите големи решения, които трябва да взимат, за копнежа по самостоятелност и независимост и за страха какво да ги правиш после. Роман за онези, които имат свой собствен цвят и той се отличава от цялостната гама в палитрата от типажи, която рисува ежедневието на младото поколение. И тук идва ролята на Джесика Парк, която напомня колко е ценна тази пъстрота, колко знакова може да е за посоката и развитието на един тийнейджър, колко крехка и уязвима е всъщност, защото с едно минаване на четката, може да промени нюанса си.
Селест е героиня, която няма как да не харесате. Толкова е неподправена и истинска, така магнетична и очарователна, че много повече предпочитах нейния поглед за света в сравнение с този на връстниците ѝ. Любовта наистина ѝ помага да излезе от черупката и да разпери смело криле. Но мисля, че дълбоко в себе си тя притежаваше тази сила и щеше да покори нови върхове и без присъствието на някой като Джъстин. Всъщност мисля, че много момичета биха разпознали в нейно лице приятелка със сходни тревоги и вълнение и именно тази автентичност в образа на Селест я прави толкова ценна и интересна литературна спътничка.
Както споменах, романтичен елемент наистина има. Фокусът пада върху първото влюбване – върху пърхането на пеперудите, вълнението от срещите, онова дълбоко желание да разтегнеш времето, за да си подариш още някой миг с този човек, в чийто поглед се оглеждаш и сякаш виждаш себе си за пръв път. Много нежност имаше в историята на Селест и Джъстин – може би това бе едно от нещата, които най-много ми харесаха в книгата.
Емоционална и красива – така бих описала “Просто Селест” от Джесика Парк. Един модерен прочит на приказката за патенцето, което станло лебед. За едно момиче, поело по своя път, разперило криле и устремено нагоре.
