Щастливият и хармоничен живот на всеки човек се крепи върху една крехка малка дума – баланс. Ако за много въпроси хората са открили начин как да държат нещата под контрол и да разчитат на конкретика и факти, то в емоционален план все още е трудно да се установи подобен тип поведение и подход. Или пък не е? Възможно ли е любовта да бъде сведена до прости числа и разумът и сърцето да намерят общ език на комуникация? По този път тръгва писателският тандем Кристина Лорен в “Уравнение за влюбване”.
“Уравнение за влюбване”:
- Автор: Кристина Лорен
- Жанр: Романтика
- Страници:
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Егмонт
Джес Дейвис е самотна майка, която работи като статистик на свободна практика и всеки ден се сблъсква с числа, сметки и анализи. Това обаче не й пречи да изпитва затруднения с цифрите, които се показват в банковата ѝ сметка, а за общуване с човек, който е извън нейния най-близък кръг (дъщеря ѝ, нейните баба и дядо и най-добрата ѝ приятелка) въобще не може да става дума. Защото кой има време за срещи и разговори, за грешки и любовни разочарования. Когато Джес научава за “ДженетикАли” – агенция за запознанства, която изчислява съвместимост с партньора, тя проявява интерес от чисто научен характер. Все пак знае, че числата никога не лъжат. Но когато изследването показва 98% съвместимост с привлекателния мъж, който среща всеки ден в кафето – същият, който никога не показва емоции, държи се неджентълменски и откровено я обижда със снизходителното си отношение, тогава вече Джес тотално се обърква. Доктор Ривър Пеня е начело на компанията, която стои зад анализа за съвместимост. Възможността да е открил сродната си душа с помощта на разработения от него механизъм звучи изкушаващо – това би била чудесна реклама за компанията. Въпреки резервите, които изпитват, двамата решават да инвестират в този експеримент и да видят какво ще излезе. Но освен време и пари се оказва, че всеки е заложил и сърцето си. Сега остава само сметките да излязат верни.
Тази година ми е тръгнала на романтични книги с лек научен привкус. След като прочетох “Любовната хипотеза” на Али Хейзълууд, сега отново попадам на герои, които търсят отговорите по емпиричен път. Разликата е, че “Уравнение за влюбване” от Кристина Лорен предшества хронологично романа на Хейзълууд и забърква персонажите в любопитен експеримент. Възможно ли е науката да е напреднала толкова, че да спести любовните разочаровния и директно да подскаже дали човекът, срещу когото стоиш на първа среща, е твоята половинка, или е по-добре да платите сметката и всеки да продължи своето търсене?
Въоръжени с хумор и значителни познания на цялата гама от емоции, които процесът на влюбване включва (от вълнение и страст до откровена паника и чувство на дезориентация), авторките въвличат читателите в забавно изследване, което цели да отговори на един въпрос – съществуват ли сродните души? Тук отговорът бързо става ясен и положителният резултат е налице (да не забравяме, че все пак говорим за любовен роман). Интересното идва след това, като се задълбае в темата за влюбването – какво е необходимо да притежават двама души, за да забият сърцата им в синхрон в един уникален по рода си ритъм? Колко срещи са необходими, за да опознаеш човека срещу теб? Има ли връзка между физическото привличане и емоционалното обвързване? Дали става въпрос за гени и заложени в днк-то им показатели, или всичко опира до възгледи за живота, образование, мечти, фамилна обремененост, черти на характера? Хубаво е, че авторките ни оставят сами да установим, че истината е някъде по средата, и макар науката теоретично да има способността да ни помогне в търсенето на голямата любов, накрая сърцето има решаващата дума, а то определено не си пада по сухите данни.
Това е рамката, в която са поставени главните герои Джес и Ривър, но трябва да отбележа, че от самото начало резултатите от този експеримент бяха компрометирани по две причини. Едно – и двамата не принадлежат към средностатистическия портрет на съвременния мъж или жена. Джес е самотна майка – отдаден родител, но също така амбициозен и опитен професионалист в своята сфера (статистика). Не мрънка и не търси виновни, когато стане трудно, а предпочита да фокусира вниманието си върху откриването на решения, отколкото върху драматизирането на проблема. Доктор Ривър Пеня е ерген, който обаче харесва компанията на числата вместо тази на хората, защото там поне всичко е прозрачно ясно. Макар да не страда от липса на женско внимание и в главата си да има цяла картотека от познания по различни теми, така и не може да разчете правилно сигналите на срещуположния пол. Второ – привличането помежду им беше факт много преди двамата да попаднат в тази необикновена ситуация. А където има дим…
Когато започнах “Уравнение за влюбване”, мислих, че става дума за love-hate връзка и да си призная, радвам се, че сгреших. Отношенията между Джес и Ривър се развиваха плавно и макар в началото двамата да не изпитваха топли чувства един към друг, определено бяха отворени към идеята да се опознаят. И тук идва един доста интересен казус, пред който авторките ни изправят – бихме ли дали шанс на човека срещу нас, ако не знаем, че това е сродната ни душа? Къде се формира началото на една връзка – при първото впечатление или при първия
Накратко, “Уравнение за влюбване” от Кристина Лорен е приятен и интересен любовен роман с лек философски привкус, провокирайки размисли, свързани с изграждането на задълбочена връзка между партньорите и анализ на човешките взаимоотношения. Ако преди не сте вярвали в числата, то това няма да се промени и след като прочетете книгата. Но в любовта – в нея винаги си струва да вярваш!
