“Котаракът, който спасяваше книги” – Сосуке Нацукава

Книгите, в които се разказва за любовта към четенето, никога не излизат от мода, но като че ли в края на 2021 г. се появиха едновременно няколко такива истории. Истории, които ни припомнят за магичните способности на литературата, за нейните суперсили – да ни приютява между кориците на своите романи, осигурявайки сигурност и спокойствие в един напълно непредсказуем и понякога жесток свят. “Котаракът, който спасяваше книги” е такова заглавие, но определено няма намерение да се слива с останалите, а тъкмо напротив – обещава да ви впечатли и да изпъкне.

“Котаракът, който спасяваше книги”:

  • Автор: Сосуке Нацукава
  • Жанр: Художествена литература
  • Страници: 208 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Издателство: Еднорог

Когато дядото на Ринтаро умира, момчето е принудено да затвори единственото място, което познава като свой дом – тяхната книжарница. Книжарницата, в която всяка книга е грижовно подбрана и наредена, така че да намери бързо пътя към следващия си собственик. И докато се чуди как да каже “Сбогом” на досегашния си живот, го посещава необичаен гост – котарак, който говори. Нещо повече – повежда го на приключение, през лабиринти от книги и истории, за да намерят накрая изход, който да удовлетвори всички.

Много интересно, че тъкмо с “Котаракът, който спасяваше книги” успявам да изпълня годишното предизвикателство, което си бях заложила в Goodreads. Защото именно на страниците ѝ прочитам думите, които самата аз повтарям често – книгите имат душа! И Сосуке Нацукава отразява отлично това тяхно уникално качество, което ги отличава от всички други вещи – способността им да възпитават у хората чувство на емпатия, да се свързват с читателите посредством герои и сюжети, да приемат образа на някого, когото искаш да прегърнеш.

“Котаракът, който спасяваше книги” е кратка, но съдържателна история – поучителна, оригинална и проникновена. В нея един котарак и едно момче помагат за освобождаването на книгите от закостенелите и погрешни убеждения на техните собственици. Например, че изданията трябва да залиняват и тънат в самота в библиотеката, вместо да продължат своя живот и да достигнат до още читатели, да променят още съдби. Или че можеш да побереш цял един роман в няколко думи, да гледаш на книгата като на оборотна стока, като пренебрегваш влиянието, което тя има.

Интересно, че докато анализира навиците и вижданията на други читатели, Сосуке Нацукава ни провокира да се вгледаме в себе си и да си зададем въпроса какъв читател се крие вътре в нас. И така, паралелно с опознаването на книжната вселена на Ринтаро, откриваш по нещо и за себе си. Мъдрост, смирение и любов към четенето са единствените три съюзника, с които момчето и котаракът влизат в битка с поредната заблудена душа. Конфликтът се разрешаваше с градивна дискусия, защото ако има един урок, който читателят може да вземе от книгите, той е, че думите са натоварени с голяма сила, в пъти по-могъща от някое смъртоносно оръжие.

“Котаракът, който спасяваше книги” представлява интересна интерпретация на темата за читателите в съвременното общество, за рисковете за литературата, за смисъла на четенето. Намирам ‘я за подходяща за дискусия в читателски групи, защото със сигурност ще провокира разнопосочни мнения по отделни въпроси. Но и нямам съмнение, че всеки ще подкрепи една от водещите тези на Нацукава – книгите лекуват. Те са рецепта срещу лошо настроение, самота, тъга, скръб, те са мястото, на което се връщаш, когато се чувстваш изгубен.

Историята нямаше да е толкова пъстра, приказна и трогателна, ако не бе допълнена от вълшебните илюстрации на Биляна Василева-Билка.

“Котаракът, който спасяваше книги” от Сосуке Нацукава е любопитно четиво, което бих препоръчала на всеки книгохолик. Съчетава в себе си знанието и фактите, които човек трупа с много четене, но и носи онази характерна магия, която живее единствено във въображаемия свят на книгите.

Related posts

5 книги, които бих препоръчала на настоящи и бъдещи абитуриенти

“Момичето от Техеран” – Марджан Камали

“Диамантеното око” – Кейт Куин