Чета “Мъглите на Серенгети” от Лейла Атар за пореден път, но пък вече с превод. И съм щастлива, че най-после тази книга си проправи път към българските читатели, защото колкото и време да минава от първата ми среща с нея, тя остава все така въздействаща.
“Мъглите на Серенгети”:
- Автор: Лейла Атар
- Жанр: Романтика
- Страници: 320 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: през по-голямата част 1 основна
- Издателство: Горгона
Когато в търговски център в Източна Африка избухва бомба, трусовете след атентата изправят двамата пред изпитания, каквито никой от тях не е очаквал. Джак Уордън е разведен фермер, който отглежда кафе в Танзания и губи единствената си дъщеря. От другата страна на океана, в едно английско селце, Родел Емерсън страда от загубата на единствената си сестра. Двама обикновени хора, свързани от един трагичен следобед, са изпратени да извършат непосилното – да спасят три деца в обширните равнини на Серенгети. Деца, които струват повече мъртви, отколкото живи. Дори да успеят, в края на пътя ги чака друго предизвикателство. Ще оцелеят ли след поредната загуба – тази на любовта, изплъзваща се между пръстите им като мъглите, които се разсейват при изгрев?
Ако харесвате романтични книги, тогава гарантирано ще се влюбите в “Мъглите на Серенгети” от Лейла Атар. В нея няма да намерите милионер, който впечатлява половинката с неограничените си възможности, нито ще попаднете на силната и независима жена, която тропа с крак и постига своето. Няма го шумът от космополитните градове и познатата на всички ежедневна обстановка. За сметка на това ще откриете двама души, които намират път един към друг – бавно и постепенно, обединени не толкова от болката от сполетялата ги трагедия, колкото от идеята да запомнят обичаните от тях хора и да почетат паметта им с достойна и смела постъпка. Ще се озовете сред дивата природа в Африка, където животът тече по други правила, и ще танцувате край огъня, заобиколени от хора с различни разбирания за света.
“Мъглите от Серенгети” е драматична история със силен емоционален заряд. Тъга и носталгия се смесват с любопитство, очакване, въодушевление и накрая се трансформират в любов и споделеност. Книгата разказва за едно пътуване, което цели да спаси невинни деца от жестоката им съдба, предначертана от техните племена, но до голяма степен проследява и пътя, който героите извървяват към прошката и смирението, към хармонията и баланса. Едно символично сбогуване с образа, който са поддържали преди, и приветстване на новото им Аз, което съществува отвъд страховете.
Харесва ми, че Лейла Атар не се фокусира само върху романтиката. Докато разказва за връзката между Родел и Джак, запознава читателите с културата и нравите на някои африкански племена. Коментира контраста между света, който модерния човек познава, и онзи, в който живее тамошното общество, което все още се ръководи от остарели разбирания, суеверия и традиции, причиняващи болка, понякога дори смърт. Любопитно беше да се надникне в една кафе плантация и ферма, където ежедневието е много по-различно от това, което познават хората в града. Описанията на животните и пейзажите бяха изключително въздействащи и красиви – изящни картини от думи, които оживяват пред очите на читателя и го карат да мечтае да види тези гледки от първо лице.
Що се отнася до героите, мисля, че Джак и Родел са двойка, която определено ще ви допадне. Първо, изградени са доста правдоподобно – имат си своите силни и слаби черти. Второ, усеща се химията помежду им доста преди да осъзнаят колко добре си пасват. Допадна ми чувството за хумор на Лейла Атар – комичните ситуации най-често се получаваха от разминаването между наивността и липсата на опит у Родел, когато става въпрос за Африка, и уменията и познанията, които Джак е натрупал с годините.
Ако сте гледали филма “Австралия” с Никол Кидман и Хю Джакман, тоимайте предвид, че книгата “Мъглите на Серенгети” носи сходни вибрации. В случай, че не сте, ами ето две препоръки от мен какво да правите този уикенд – първо прочетете романа на Лейла Атар, а после си направете кино вечер.