„Момичетата на тавана“ – Мариус Габриел

by Хриси

Въпреки че съм се заглеждала и по други заглавия от Мариус Габриел, „Момичетата на тавана“ е първият ми роман от автора и със сигурност няма да е последен. Исторически роман, в който фактите и писателското въображение живеят в отлична хармония, създавайки един завладяващ и увлекателен сюжет.

„Момичетата на тавана“:

  • Автор: Мариус Габриел
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 336
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Бард

Макс Волф се прибира в родния си дом с медали и почести за мъж, изпълнил дълга си към родината. Като немски танков командир, който е участвал в сражения с Червената армия, той знае отлично какви поражения може да нанесе войната. Изпитал ги е на собствения си гръб. Но никога не се е замислял за хората, които остават извън бойното поле – за жестокостта и посегателствата над човешкия живот, за хилядите погубени еврейски семейства. Докато не среща две оцелели момичета именно в собствения си дом, където майка му ги е укривала, рискувайки всичко. Първоначалното решение да ги предаде веднага на властите е разколебано заради нея, защото правилата са ясни – всеки, който помага на евреи, подлежи на смърт. Разкъсван между това, в което е научен да вярва, и това, което сърцето и съвестта му говорят, Макс избира да запази тайната. Но колкото повече време минава, толкова повече се привързва към двете сестри Розенщайн. Тяхната история подлага на съмнение идолите, на които той толкова дълго се е кланял, а сърцето му отказва да се подчини на строгите забрани. Но нима е възможно човек като него да се влюби в еврейка?

„Момичетата на тавана“ от Мариус Габриел е исторически роман за войната, който ни отвежда в Германия през 1944г. Драматичен, динамичен и докосващ, той изправя един срещу друг немски танков командир и обикновено еврейско момиче, което се укрива в дома на майка му. Макар и трудно, двамата постепенно разбират, че не са си врагове, а хората не подлежат на поставяне под общ знаменател – именно това е едно от най-силните послания в книгата. Доброто и злото не признават националност и раса, религия или пол – човек сам избира в какво да вярва, а съвестта е единственият морален компас, който може да ти посочи правилната посока.

Макар да са изградени като контрастни персонажи, всъщност Макс и Лола не са толкова различни. И двамата са се срещали очи в очи със смъртта, и в двамата се е настанил страхът от неизвестността на утрешния ден, а най-големият им копнеж е да водят достен и смислен живот. Но по чии правила? Разминаването идва в характерите – Лола слуша единствено собственият си глас, а той е ясен, силен и категоричен. Намирам я за изключително интересен персонаж – от една страна, крехка, уязвима и нежна, от друга, огнена, смела и дръзка. За нея истината, независимо колко е болезнена, е единственият стожер на справедливостта. Макс беше малко по-сложен като образ, но пък при него метаморфозата и израстването бяха по-явни, а ролята – по-отговорна. Защото с историята за неговото минало Мариус Габриел рисуваше влиянието и ефекта на пропагандата и манипулацията в нацистка Германия.

Всъщност се наблягаше на идеята колко много краде и отнема войната, независимо дали си на страната на печелившия, или губещия. Фактите припомняха трагичните загуби на Хитлер и поддръжниците му във финалния етап от войната и колко много е коствал отказът им да се признаят за победени. В същото време бе отразен и нанесеният ответен удар на Съюзническите сили – безпощадни атаки, превърнали градовете в призрачни руини, а техните жители в безименни трупове. И докато горе управляващите на всяка от воюващите страни са полагали основите на новата политическа карта, долу обикновените хора са рисували нейните граници с кръвта си.

Имаше и романтична нишка, която с удоволствие проследих. Няма да крия, че вероятно това е една от причините толкова добре да си паснем с романа – защото малко или много сюжетът се завърта около историята за една невъзможна, забранена любов. Любов, която обаче прави хората по-добри, по-истински, по-всеотдайни и се превръща в единствен възможен лек за раните на една изстрадала душа.

Ако харесвате „Славея“ от Кристин Хана, то вероятно ще ви допадне и „Момичетата на тавана“ от Мариус Габриел. Макар да са различни като сюжетна линия, усещането и атмосферата бяха близки. Пленителен, интересен и емоционален – един роман, който не исках да оставя.

Leave a Comment