Из дневника на Хрисиландия – част 2

by Хриси

Да завършим дневника на един книгохолик.

Непознат петък. Днес нещо съм се размечтала. Така става като четеш история за ново начало, кокетна книжарница и посетители, които обичат книги и кафе (две неща, без които не мога). Мечтая си за някое светло и приветливо място с големи прозорци и високи тавани. Ще има две-три библиотеки с книги – някои ще се продават, други ще са постоянни обитатели, а трети ще са част от поредица „предай нататък“ и ще носят бележки, листчета и спомени за предишните си притежатели. На масичките ще има малки вази със свежи цветя, избрани според сезона, и картички с цитати. Посетителите ще могат да си поръчват чай или кафе и да хапват някой от приготвените за деня лакомства. Ще ухае на лавандула през лятото, на канела и джинджифил през зимата. Ще има и програма – два пъти в месеца ще има гостуващ автор, както и сбирка на Клуб на книгохолика. В сряда ще се срещат почитателите на любовни романи, за да обсъдят поредното романтични четиво и да дадат препоръки, а всеки четвъртък – любителите на трилъри и криминална литература. Събота сутрин ще е за детски книги, а неделята ще е почивен ден. Хубаво е човек да си мечтае.

Обичайната събота. Обикновено програмата за уикенда е разпределена още от петък вечерта. Старая се да съм отметнала домашните задачи, за да мога да се насладя на почивните дни. С приоритет е семейството – предиобед излизаме, хапваме навън, избираме активност, която да е по вкуса на детето, пазаруваме и просто го раздаваме по-лежерно. Понякога това е денят, в който ходя за цветя. Мисля, че това е едно от нещата, които най-силно ме зареждат и вдъхновяват. Мислено правя списък с ревютата, които трябва да напиша, за да имам материал в блога през седмицата и най-вече да не забравя какво съм искала да кажа за всеки от романите (по традиция съм многословна и имам записани доста опорни точки). Следобед тихи игри и занимания за всеки, което значи, че съм си взела книжката и чета. Отпуснала съм си два часа време – после ще му мисля за писането. Вечерта, когато другите са заспали, сядам да наваксам. Работата по блога изисква дисциплина и последователност. Дори когато много ти се спи.

Сладка неделя. Пия кафе и решавам да попитам хората в Инстаграм коя е книгата, която им прави компания в почивния ден. Обичам да си общувам с другите читатели и периодично съвестта ме гризе, че понякога не успявам да обърна внимание на всеки или пък го правя със закъснение. Отне ми доста усилия да усвоя някои от съветите на Марк Менсън и да се примиря с мисълта, че съм просто човек и все още не владея суперсилата да разтягам времето. Една от причините да обичам да питам хората какво четат е фактът, че това е още една възможност да се спомене някое стойностно издание. За хубавите книги трябва да се говори. А другата е, че пътувам из Хрисиландия и опознавам нейните посетители – докато разучавам границите ѝ, виждам кой какво харесва, от какво се вълнува, кое не му е допаднало, и търся начини да я разширявам още. Защото винаги трябва да има място за още един (или много) читатели тук!

Leave a Comment