„Голямата панда и Малкия дракон“ – Джеймс Норбъри

by Хриси

Винаги съм била многословна, затова се възхищавам на всеки, който може да събере целия свят в няколко думи. Ще кажете, че такива хора не същестуват, но ето – пред мен стои доказателството и е плод на таланта на Джеймс Норбъри. Красивото издание на „Голямата панда и Малкия дракон“ носи в себе си мъдрост, хармония и синтезира много истини, които понякога по невнимание пропускаме.

„Голямата панда и Малкия дракон“:

  • Автор: Джеймс Норбъри
  • Страници: 160 стр.
  • Година на издаване: 2021 г.
  • Издателство: Изток-Запад

Джеймс Норбъри споделя, че когато е започнала ковид кризата, философията на будизма е била неговият спасителен сал. Помогнала му е да преживее промените и да се адаптира към една толкова необичайна и стресираща ситуация. Вдъхновен от наученото, той започва да рисува и да разказва историята за двама приятели – голяма панда и малък дракон, които поемат заедно на път.  Вървят денем и нощем, в слънце и в дъжд. Разговарят за всичко и нищо, а понякога просто си мълчат в блажена тишина. Опознавайки природата и света около тях, двамата герои намират надежда, вдъхновение и сила, усвояват ценни уроци и умения, учат се да намират посоката, когато са изгубени. И да превръщат всяка преодоляна трудност в победа и повод за празник.

„Голямата панда и Малкия дракон“ се озова в библиотеката ми малко след като прочетох „Момчето, къртицата, лисицата и конят“ от Чарли Макеси. На пръв поглед двете книги си приличат – изпъстрени с красиви илюстрации и кратък текст, опаковани в твърди корици, изпълнени със съдържание и смисъл. Но всъщност поемат по различни пътища – еднакво вълнуващи и обогатяващи читателската душа.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е книжният еквивалент на медитацията. Препоръчвам я за (многократно) четене, когато ви залива чувство за безизходица, хаос, несигурност; когато сте объркани и имате нужда от съвет; когато просто се нуждаете от приятелско рамо, на което да се опрете. Книгата създава усещане за спокойствие, уют и хармония, настройва хората на една честота с околния свят, изключва всички ненужни и стресиращи шумове и фокусира вниманието им върху техния вътешен мир. Благодарение на картини и текст, които така добре се допълват, е много лесно да се потопиш в атмосферата, която историята на Джеймс Норбъри създава.

От една страна, „Голямата панда и Малкия дракон“ е книга за голямото приключение, което започва с нашето раждане – едно вълнуващо пътуване с променлива посока, много завои, известни изпитания и колебания, но пък по своему съвършено с всичките си несъвършенства. От друга страна, това е книга, която носи вдъхновение и надежда, предизвиква те да гледаш на света от друг ъгъл, да отделяш време и да цениш малките моменти, да имаш очи за красивото около теб и да се фокусираш върху наистина важните неща. Всичко онова, което се шегуваме, че е клише, но отлично знаем, че е самата истина и (съзнателно или не) го търсим. Чрез историята на пандата и дракона Джеймс Норбъри учи читателите, че ключът към щастието е в баланса – да се концентираш върху настоящето, без да пренебрегваш последствията в бъдещето; да опитваш нещо ново, без да позволяваш страхът да те спира, но и да не залиташ към безразсъдство; да изпитваш на гърба си товара от умората, но преди всичко да мислиш не колко ти остава до края, а колко много си извървял до тук.

Природата е активен участник в историята на двамата герои и нейният глас мелодично изпълва страниците на книгата. Нашепва ни колко е важно да себепознанието, защо е от значение да се вслушваш във вътрешния си глас, как понякога има неща, които не са под наш контрол и това е напълно приемливо, и колко е лесно да се довериш на течението, вместо да вървиш срещу него.  Напомня ни, че голямата картина се рисува от милиони малки моменти – споделени мигове с приятели, низини и височини, през които преминаваме, многообразни пейзажи, от които винаги можеш да си „откраднеш“ нещо и да го носиш завинаги в сърцето си.

Съвсем не подозирах колко любима ще ми стане „Голямата панда и Малкия дракон“, когато я започнах, но ето че откакто я имам, вече няколко пъти си препрочитам любими цитати. А не е ли това най-ценното качество на хубавите книги – да ни теглят към себе си отново и отново.

Leave a Comment