Когато разбрах, че ще има нов роман от Марк Съливан, определено се зарадвах. Не защото “Последната зелена долина” бе сред най-очакваните заглавия на запад, а защото съм чела предишния роман от автора – “Под аленото небе”, и страшно много го харесах. Нещо повече, това бе сред първите книги, които бяха отразени в блога ми. Затова се потопих с лекота в историята на Аделине и Емил и пропътувах заедно с тях дългия път до “Последната зелена долина”.
“Последната зелена долина”:
- Автор: Марк Съливан
- Жанр: Исторически
- Страници: 504
- Година на издаване: 2021
- Гледни точки: 2
- Издателство: Ера
През пролетта на 1944 г. войските на Сталин нахлуват в Украйна. Семейството на Емил и Аделине Мартел е изправено пред избор – да остане в дома, който заедно са изградили от нулата, докато червената армия не ги посети и не ги захвърли в лагер някъде в Сибир, или да последват нацистите, чиито убеждения и действия дълбоко презират. Тъй като вече познават добре режима на Сталин – доносничеството, глада, озлоблението, неплатения труд – Емил и Аделине избират да бягат. Събират живота си в няколко чанти и заедно с двамата си сина тръгват в търсене на спасение. Спасение от Сталин, спасение от демоните, които преследват Емил заради една злощастна нощ, спасение от войната. Хванати между двете огромни воюващи сили, Емил и Аделине преодоляват тежки изпитания, а пътят им е изпълнен със съкрушителни загуби и трудни решения, но и с непоклатимата надежда, че някъде там ги очаква тяхната зелена долина.
Марк Съливан е талантлив и умел разказвач, който явно си е поставил за цел да ни среща с героите от войната, за които историята мълчи. Техният вдъхновяващ пример носи онази утеха, че дори във време, в което властва омразата и жестокостта, доброто оцелява. Герои като Пино от “Под алено небе”, който е ярък пример за смелост, кураж и лоялност. Герои като Емил и Аделине, които не позволяват на никого да прекърши духа им и да им отнеме мечтата за свободен и щастлив живот. “Последната зелена долина” е исторически роман и макар да носи белезите на един от най-тежките периоди от миналото, всъщност преди всичко е човешка история за оцеляването на едно семейство, изправено пред редица изпитания. Роман за вярата, че някой ден мракът ще отстъпи пред светлината, за надеждата, която пълни гладните души с обещания, за прошката, която освобождава и окрилява.
“Последната зелена долина” разказва за едно дълго, сякаш безкрайно пътуване. Участниците в него са тръгнали без карта и компас, но се водят от собствената си съвест, от безпогрешния си инстинкт за самосъхранение, от желанието да осигурят бъдеще на децата си. Крайната спирка е неясна и макар да няма име, те нямат съмнение, че ще я разпознаят, защото ще носи усещането за дом, за сигурност и хармония. Три неща, които Сталин отнема на семейството на Емил и Аделине. Пътуването е изтощително, смазващо и ограбващо заради онези моменти на отчаяние, които връхлитат героите като буря. Но също както бурните ветрове отстъпват, така и чувството на обреченост отстъпва пред надеждата, която се прокрадва като топъл слънчев лъч и огрява пътя на нашите герои.
Марк Съливан фокусира романа си върху вярата – единственият спасителен пояс, на който хората могат да се опрат, когато усетят, че се дават в болката и мъката си. Вярата приема различни форми. Тя звучи като молитва, отправена към Бога – да закриля най-близките ни, приема облика на най-скъпия ни човек – онзи, в чиито ръце сме готови да поверим живота си, гледа ни от огледалото и ни напомня за силата, която носим в нас. В книгата се говори също за прошката и свободата, за съвестта като най-суровия съдник, който налага безсрочни присъди.
Както споменах, “Последната зелена долина” е исторически роман, но за разлика от други заглавия, ориентирани към темата за Втората световна война, тук Марк Съливан коментира едновременно болните амбиции и на Сталин, и на Хитлер, както и ефекта от техните решения. Някъде между стремежа за власт и омразата, която възпитават у своите привърженици, стоят приклещени в капан стотици хиляди човешки души, които трябва да избират между по-малкото зло в опита си да оцелеят.
Хубав роман е “Последната зелена долина”. Стойностен, увлекателен, богат на факти и на преживявания, които напомнят на хората днес да ценят живота и никога да не се отказват, а да търсят онова място, тяхната зелена долина, където се чувстват сигурни и спокойни. Където се чувстват живи.
