5 любими исторически романа за 2021 г.

by Хриси

Време ли е вече за годишни любимци и класации? Мисля да започна с историческите романи и петте заглавия, които ме спечелиха през 2021 г.

“Докато музиката свиреше” – Натаниъл Ланде

Сюжет: Терезин трябваше да бъде курортен рай – подаръкът на Хитлер към евреите. В концентрационния лагер, където са настанени хиляди творци, интелектуалци и изтъкнати личности, бушува относително богат културен живот. Но в методите на нацистката пропаганда нищо не е такова, каквото изглежда. Като син на немски генерал, младият Макс Мюлер има специални привилегии и е решен да постави детската опера „Брундибар“ на сцена – цел, която сплотява общността. Но докато той живее в безопасност от едната страна на оградата, зад нея най-скъпите му хора са изправени пред злочестата си съдба. Водени от репортерския си нюх, Макс и най-добрият му приятел Давид Грюневалд ни срещат с историите на психолога Виктор Франкъл, композитора Ханс Краса, режисьора Курт Герон и други тихи герои на своето време. Културната програма в Терезин изпъстря сивата атмосфера на лагера и разсейва обитателите му от жестоката реалност. Докато всичко не се преобръща…

За книгата: Никога мелодия не е отеквала толкова силно в ума ми, преди въобще да съм я чула в оригинал. Толкова силен е гласът на Натаниъл Ланде в романа “Докато музиката свиреше”. Разкошна книга за куража, лоялността и приятелството, за спектакъла на Смъртта там, където трябва да чуваме детски смях, а вместо това долавяме тихо проронени сълзи. Романът е базиран на действителни лица и събития, а операта “Брундибар” можете да чуете и днес – на един клик разстояние болката придобива лице и глас.

“Попитайте Сара Грос” – Жоао Пинто Коелю

Сюжет: Годината е 1968, когато Кимбърли Паркър постъпва на работа в реномирания колеж „Сейнт Осуалд“. Там тя намира убежище от миналото, което я преследва, и се посвещава на ролята си на преподавател и на защитник на доброто и справедливостта. В битките, които води на територията на колежа, има ценен съюзник – директорката на учебното заведение. Сара Грос е име, което буди респект и възхищение сред учители и родители. Тя винаги намира решение на всеки проблем, независимо колко деликатен е той, и макар да не споделя много за себе си, предлага приятелско рамо на този, който се нуждае най-силно от него. Но коя е Сара Грос? Каква е нейната история? Как е стигнала до Шелтън, Кънектикът, и най-вече – как се е измъкнала от мястото, погребало хиляди невинни човешки души – Аушвиц?

За книгата: Може би един от най-интересните исторически романи, на които съм попадала. Никога не се бях замисляла какво е било в Аушвиц, преди да стане синоним на най-страшния човешки кошмар. Загадъчността на образите и поетапното разкриване на тяхното минало внасяше допълнителна интрига в повествованието и превръщаше “Попитайте Сара Грос” в наистина пристрастяващо четиво.

“Докато Париж спеше” – Рут Дрюар

Сюжет: Жан-Люк работи като техник на гарата в Бобини, където нацистите разпределят влаковете с хиляди евреи, които по-късно са отведени в лагерите на смъртта. Желанието му да промени нещо, да се намеси и да спаси поне една от тези невинни души, му дава сили да изпълни молбата на непозната жена – отчаян повик на една майка. С риск за живота си той поема от ръцете ѝ новородено бебе и обещава да го пази. Заедно с неговата любима – Шарлот, те поемат на дълъг и опасен път към ново начало, накъде далеч от кошмарите на Франция и пламналата от войната Европа. Девет години по-късно Жан-Люк, Шарлот и тяхното момче – Сам, живеят в Щатите и макар носталгията по родния дом да не ги е напуснала, се радват на щастливо семейство и спокойни дни. Докато не пристига обвинението, че Сам не е техен син и трябва да бъде върнат незабавно на истинските му родители в Париж. Сара и Давид са сред малкото напуснали Аушвиц на крака – в най-мрачните часове надеждата, че тяхното момче е живо и ги чака, е осветявала пътя им. Но изправяйки се пред него, те са си чужди – двама непознати, които са откъснали едно дете от света, в който е чувствал единствено обич, сигурност и закрила. Какво е готов да жертва един родител в замяна на щастието на собственото си дете? Целият си живот.

За книгата: Повечето популярни исторически романи са посветени на ужасните събития и милионите погубени животи по времето на Втората световна война, но значително по-малко са тези, които говорят за разбитите човешки съдби на оцелелите, за онези, които остават заклещени между миналото и настоящето в някакъв момент на агонизиращо лутане в търсене на отговори и ново начало. Ако въобще е възможно. “Докато Париж спеше” разказва именно такава история и няма да ви лъжа, ще ви трябват кърпички за нея.

“Искрици в мрака” – Шарън Камерън

Сюжет: Стефания Подгорска е едва на 16 години, когато животът, който познава, се срива. Войната най-безцеремонно издърпва щастието от ръцете ѝ, като изпраща семейство Диамант – хората, с които момичето живее от известно време, в гетото в Пшемишъл. Всички я убеждават, че заради католишката ѝ вяра за нея нищо не трябва да се променя, но за Стефания всичко е различно. Тя е единствената надежда за семейство Диамант. Защото в гетото е жената, която се е грижила за нея повече от собствената ѝ майка, там са най-близките ѝ приятели, там е и нейният любим. За момичето няма никакво съмнение, че е готово да жертва всичко, за да помогне на близките си. Когато приютява малката си сестра, осъзнава, че трябва да направи избор – да се откаже или да продължи да помага на евреите. Когато на вратата ѝ се появява един от братята Диамант и я моли да го скрие, тя отново трябва да избира. Когато домът ѝ се превръща в убежище за 13 човека от еврейски произход, тя пак предпочита справедливостта и доброто пред страха. Но когато в къщата се нанасят германци, изборът сякаш вече е невъзможен. И въпреки че всичко изглежда безнадеждно, Стефания винаги намира светлина, за която да се улови.

За книгата: Много от романите за войната разказват история за сила, смелост и доблест, но като че ли тази за символичния подвиг на обикновено момиче на име Стефания Подгорска достига кулминационни висоти. 13 спасени живота, а се чувстват толкова повече. Защото преди всичко героинята брани човечността и справедливостта и поема риск в името на един идеал – да остане вярна на себе си и на собствените си убеждения, като по този начин се превръща в разносвач на надежда. Преводът е на любимата ми Камелия Кучер и сякаш чувах нейния глас от страниците.

“Парижката библиотека” – Джанет Скеслин Чарлз

Сюжет: Одил Суше мечтае да работи сред книги – заобиколена от великолепни романи, които ѝ нашепват незабравими истории. Желанието ѝ се сбъдва и тя започва работа в Американската библиотека в Париж, където се среща с интересни хора, споделящи страстта ѝ към четенето, и намира нови приятели. Но щастието на Одил е кратко, защото с напредването на войната и окупацията на френската столица животът става все по-труден, а ценностите и принципите на хората са подложени на изпитание. В тези мрачни времена библиотекарите от Американската библиотека организират своя собствена битка – те избират Библиотеката да остане отворена, за да доставят книги на тези, които имат най-голяма нужда от тях. Всеки ден е изпълнен с несигурност и догадки и никой не е застрахован от грешки. Грешки, които биха коствали нечий живот. Години по-късно Одил живее в Америка и заформя необичайно приятелство със съседсткото дете, което мечтае да посети Франция. Единствено пред него тя събира сили да признае най-голямата си тайна, която от години ѝ тежи. За да намери сили да прости и да продължи. 

За книгата: Винаги съм вярвала, че книгите лекуват – разбито сърце, разочарование, страх. Няма значение каква е диагнозата, те са хапчето, което прогонва мрака от душата на хората. През Втората световна война “болните” са били значителна бройка и благодарение на смелите библиотекари от Американската библиотека в Париж лек е имало за всеки в нужда. Защото понякога дори една дума отключва неподозирана сила и ти дава кураж.

Leave a Comment