„Писателят“ – Дж. С. Маетис

by Хриси

За мнозина все още е необясним нестихващият интерес към романите за Втората световна война. Аз мисля, че имам едно много просто, но вярвам достоверно обяснение – всяка история ни учи на нещо. Всеки герой, независимо дали окичен с медали, или превърнал се в един от милионите изгубили живота си в този период, има право и заслужава да получи трибуна. Ще се появи находчив и талантлив автор, който да му даде глас, за да разкаже какво е кураж и доблест, какво е да живееш в най-кошмарния период от историята и в същото време да не губиш човечността. И именно отговорността на писателското перо и силата, която то притежава, се намира в сърцевината на романа „Писателят“ от Дж. С. Маетис.

„Писателят“:

  • Автор: Дж. С. Маетис
  • Жанр: исторически
  • Страници: 384
  • Година на издаване: 2021
  • Гледни точки: 2 основни
  • Издателство: Софтпрес

Виена, 1938 г. Присъединяването на Австрия към Германия и налагането на правилата и ограниченията, създадени от нацисткото правителство, вече не са просто слух, който циркулира сред обществото, а факт, който застрашава живота на хиляди евреи. В това число попадат и представителите на интелигенцията и членовете на така наречения Виенски кръг. По-известните от тях, като Зигмунд Фройд, успяват да се спасят, но за прохождащи писатели от ранга на Матиас и Йоханес бъдещето е неясно. Заради еврейския им произход животът на двамата братовчеди започва да се изплъзва между пръстите им и за кратко време Йоханес и Матиас губят почти всичко. Единственото, което никой не може да им отнеме, е талантът да пишат и да разказват истории. А той, оказва се, е единственият им шанс да оцелеят.

Толкова книги за войната и толкова многолики истории за силата на човешкия дух и за изпитанията, които е принуден да преживее. „Писателят“ от Дж. С. Маетис е завладяващ роман за последиците от присъединяването на Австрия към хитлеристка Германия. Разказ от първо лице за погазването на изконни права и омаловажаването на човешкия живот, за обездушаването на едно общество и унищожителната сила на омразата, за инстинкта за оцеляване и самосъхранение, за жертвоготовността, на която сме способни в името на хората, които обичаме. Напрегнат, динамичен, изпълнен с редица обрати, „Писателят“ е и роман за човешката съвест – за  нейното изкривяване под ефекта на пропагандата и страха при едни, но и за проявата ѝ на резистентност при други, които не позволяват безнадежността и жестокостта да замъглят преценката им.

Споделеност. Така бих описала с една дума първата част от романа Дж. С. Маетис, която започва разказа си за двама братовчеди и внезапния трус, който разтърсва техния подреден и хармоничен свят. Матиас и Йоханес споделят хубавите и трудните моменти , щастието и болката, и знаят, че докато семействата им са заедно, изход винаги ще се намери. Споделят и обща дарба – и двамата имат талант да разказват истории и са го превърнали в професия. Да си писател за тях означава не просто да запълнят белите листове с думи, които после да съберат в книга. Означава да скитат в ума си в търсене на отговори, да вникват в човешката душа и да опознават нейните най-потайни страни, непрекъснато да се учат и да живеят чрез историите си – буквално и преносно. И именно писането се оказва техният единствен шанс за спасение. Благодарение на наученото от романите те навигираха в каква посока да поеме собствената им история, решаваха какъв ход да предприемат и как да се измъкнат живи от капана на смъртта, в който Хитлер ги е заключил.

Оцеляване. Така бих описала втората част от книгата, в която съдбата решава да раздели Йоханес и Матиас и от тук насетне читателят проследява техните истории поотделно. Единият е изправен в концентрационен лагер (умишлено не издавам кой) и неговата история ми бе по-интересна, тъй като създава у читателя усещането, че ходи по ръба на острие, което всеки момент може да се забие в сърцето. Задачата да помогне на директора на лагера да напише книга и така да получи гаранция за живота си се оказва толкова благословия, колкото и проклятие. Защото тук всяка дума е способна да постави точка по средата на изречението и то никога повече да не бъде довършено. Другата сюжетна линия обаче също не отстъпва – при нея има повече интрига, породена от преследването на писателя от офицер на SS.

Хареса ми, че „Писателят“ бяга от обичайното темпо и звучене на исторически роман за войната, като заменя драматизма с напрежение, характерно за мистерия или трилър. Гладът за развръзка, който Дж. С. Маетис така хитро подхранва през цялото време, за отговор какво се е случило с двамата писатели, се усилва с всяка следваща глава и достига връхната си точка едва към края. Авторът подхожда с чувство за такт към човешката болка и знае отлично колко пространен да бъде в описанията си на човешкото страдание и колко внушително да звучат думите му, когато ставаше въпрос за оцеляване.

Друг интересен момент е, че Дж. С. Маетис се старае да покаже хората отвъд техния произход. Религията и националността не са признаци, по които да съдим за един човек. Доказателство е присъствието на германец, който не споделяше възгледите на нацистката партия и, макар и трудно, успяваше да намери начин да си върши работата, но и да помага на тези, които се нуждаеха. Защото разликата между настървен хищник, готов да убива, и човека е в избора.

Завладяващ, напрегнат, вълнуващ, „Писателят“ от Дж. С. Маетис внушава на читателя, че е част от една надпревара с времето, от една борба за оцеляване, в която думите са всичко и писането спасява. А нима това не важи и днес?

Leave a Comment