„Виконтът, който ме обикна“ – Джулия Куин

by Хриси

Колкото и да обичам да чета разнообразна по жанр литература, няма да крия, че се чувствам най-комфортно и спокойно, когато подхвана някой интересен любовен роман. А Джулия Куин е майстор на такъв тип истории, които носят романтика, нежност и щипка хумор, или иначе казано – поднася ни книжен коктейл за добро настроение. „Виконтът, който ме обикна“ е втората книга от поредицата ѝ „Бриджъртън“ и горещо ви препоръчвам да прочетете историята, преди да са излъчили новия сезон на филма.

„Виконтът, който ме обикна“:

  • Автор: Джулия Куин
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 448 стр.
  • Година на издаване: 2021
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Но този път лейди Уисълдаун е в грешка. Виконтът не просто е решил да се ожени, а дори е избрал подходящата съпруга – скромна и с добри обноски, от нея би излязла перфектната виконтеса! Единственото препятствие е нейната по-голяма сестра, Кейт Шефилд – най-вбесяващата жена, която е срещал. Тя подлудява Антъни с острия си език и решителността си да осуети годежа, но когато нощем затвори очи, именно Кейт е онази, която спохожда сънищата му… Противоположно на общоприетото мнение, Кейт не вярва, че бившите женкари се превръщат в най-добрите съпрузи. Тя е твърдо решена да предпази сестра си от нещастен брак, но една нелепа случка повежда живота ѝ в неочаквана посока…

В една книжна поредица мисля, че най-тежката отговорност се пада винаги на втората книга – да затвърди положителните първи впечатления от срещата с автора, да бъде също толкова увлекателна и завладяваща, колкото първия роман (ако не и повече), но и да има някаква индивидуалност, с която да изпъкне и да предложи нещо различно на читателите, без да бяга от общата рамка. Предвид колко харесах „Херцогът и аз“ – и на книга, и на филм, трябва да призная, че имах известни притеснения дали „Виконтът, който ме обикна“ ще успее да задържи нивото на фенско увлечение и дали ще е също толкова пристрастяващо интересна. Оказа се, че съмненията ми са били напълно неуместни и скоро, след като отворих книгата, се върнах пак в онези така

Да си кажа, бях се затъжила за хумора на Джулия Куин – според мен това е едно от най-големите предимства на нейните истории. Винаги много се забавлявам с тънката ирония, която вплита при изграждането на своите персонажи и навигирането на техните съдби, с поставянето им в едни толкова комични, колкото и реални (предвид епохата) ситуации, които провокират разпалени диалози и бурни страсти. „Виконтът, който ме обикна“ ми беше по-интересна в сравнение с „Херцогът и аз“ – хареса ми, че отново се набляга на семейните ценности, на отговорностите, от които не можем да избягаме, но и на любовта, която отказва да следва план и график.

Всъщност книгата е идеална, ако си падате по love-hate романтики – Антъни и Кейт разбиват мита за сродните души, които се откриват от пръв поглед. Нещо повече! И двамата бяха категорични, че са напълно несъвместими като характери. Но както гласи популярната фраза – противоположностите се привличат, а и двамата не бяха толкова различни всъщност. Обединяваше ги темата за дома и семейството, както и лоялността, която проявяваха към близките им. Харесва ми, че авторката винаги рисува партньорите като равни. Макар действието в романа да се развива във време, в което мъжът все още е водещата фигура в една връзка и като цяло в една фамилия, Джулия Куин прокарва съвременни идеи. Тя моделира Кейт като модерна жена, която умее да си отстоява позициите, не се впечатлява толкова лесно и със своята категоричност действаше отрезвително на егото на Антъни. Изпъкваше с остроумие, а ироничните ѝ коментари определено ми бяха любими.

И някъде между споровете и привличането, което имаше помежду им, двамата откриха, че са идеални един за друг. Пасваха си отлично – като полюсите на два магнита, които са толкова различни, а в същото време заедно са сила, която никой не може да раздели.

Освен романтичната нишка, на заден план остават и други теми, които Джулия Куин бегло засяга в романа. Сред тях са страховете, които ни препречват пътя към мечтите, как спомените от детството влияят и формират характера ни като възрастни, необходимостта от равнопоставеност и доверието между партньорите в една връзка.

Накратко, ако вече сте се запознали със семейство Бриджъртън, то със сигурност ще се насладите на компанията на Антъни и Кейт. Ако пък още не сте попадали на роман от Джулия Куин, не е проблем да започнете с „Виконтът, който ме обикна“, тъй като всяка книга от поредицата за Бриджъртън е написана така, че да може да се чете самостоятелно. И двата случая ви очаква приятно и забавно романтично четиво, което да разнообрази мъгливите и хладни дни.

Leave a Comment