“Изрисувано с къна” е пътуване в сърцето на Индия в средата на 50-те години, когато обществото се лута между традиционно и модерно, а наскоро извоюваната независимост от Англия звучи някак плахо и колебливо. Емоционална и въздействаща история за мечтите и амбициите на една жена да бъде независима и успяла в свят, където все още мъжете диктуват правилата. Разказ за силната връзка между две сестри и лоялността към родовия дълг, за силата и смелостта да се освободиш от примката на нещастния брак. Примка, която се затяга с всеки изминал ден и се превръща в смъртоносен капан.
“Изрисувано с къна”:
- Автор: Алка Джоши
- Жанр: Художествена литература
- Страници: 440 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Benitorial
Джайпур, 1955 г. Когато седемнайсетгодишната Лакшми решава да избяга от брак, изпълнен с насилие, тя няма представа, че от татуистка на куртизанки ще се превърне в довереница на дами от висшето общество на Розовия град. Тринайсет години след като е напуснала съпруга си, тя е прочута в цял Джайпур с невижданите шарки, които изрисува с къна, и задълбочените си познания за билките. И макар да знае тайните на богатите, тя не бива да издава своите. Ала неочаквано препятствие препречва пътя ѝ към независимостта. Съпругът на Лакшми я е открил и води със себе си Радха – по-малката ѝ сестра, за чието съществуване тя няма представа. Изведнъж съдбата, която Лакшми сама си е предначертала с толкова труд, лишения и компромиси, започва да се размива до непредвидени и, още повече – опасни граници.
Има толкова много думи, с които читателите биха могли да опишат “Изрисувано с къна”, и сякаш нито една не може да се доближи до истината – че книгата е разкошна. Богата – на ухания, картини и символика; дълбока и комплексна – като рисунъка, който главната героиня изписва по ръцете на своите клиентки; завладяваща и омагьосваща – като таланта на Лакшми; дръзка, смела и категорична в позицията си по различни теми, които повече от половин век звучат също така актуално; нежна, изразителна и красива – като стила на Алка Джоши.
Меко казано много харесах “Изрисувано с къна”. За мен това наистина е един великолепен роман, който ми разказва за непозната и далечна култура и ме среща с героиня, която гравира името си в читателското ми сърце. Обожавам колко ярко е присъствието на Лакшми, колко пъстра и жива е картината на нейния живот, изпълнена с всевъзможни цветове, които крещят за нейната тъга и самота, но също за успехите и уважението, които е извоювала на цената на много труд. Хареса ми как авторката тълкува темата за богатството и парите и често правеше препратки чрез съдбата на някои от второстепенните персонажи – независимо в колко голяма къща живееш, този илюзорен простор не ти гарантира щастие и често душата остава затворена между стените на собствените ти страхове и кошмари.
Макар действието в книгата да се развива в средата на 50-те години на миналия век, някои от проблемите, които авторката засяга, са все така актуални и днес – насилието над жени, репродуктивното здраве и затрудненията, които понякога се оказват решаващи за бъдещето на една връзка, готовността за деца и процесът на осиновяване. Алка Джоши дълбае в психологията на един провален брак, но не за да посочи с пръст виновниците, а за да изведе на преден план свободния избор и възможността човек да следва посоката, която сам е избрал. Всъщност, никога не бих могла да асоциирам Лакшми като жертва. Бунтът ѝ срещу порядките я прави революционер в моите очи, тъй като вярвам, че с действията си тя допринася за развитието на обществото тогава, а със своите илачи гради мост между старото и новото. И като всеки пионер тя често остава неразбрана.
Алка Джоши фокусира вниманието ни и върху темата за аборта. Слоганът “My body, my choice”, който хиляди жени скандираха по време на управлението на Тръмп, преди повече от 50 години е бил плаха мисъл, която никой не би посмял да изрече на глас, макар да се е прокрадвала в ума на съпруги, любовници и девойки. И ако в реалния живот жени като Лакшми не са имали право на избор, а са били задължени да се подчиняват на тогавашните порядки, то в литературата справедливостта побеждава и Алка Джоши слага крайното решение в техните ръце. Решение, което дори в света на художествената измислица коства много.
Харесва ми колко многопластова и различна е “Изрисувано с къна”. Няма как читателят да не усети, че авторката е вложила много сърце и време в създаването на тази история. Ясно личат и корените ѝ с индийската култура – вплитането на аромати и вкусове от традиционната кухня, на правила и порядки, свързани с местни обичаи, на суеверия и вярвания, които са диктували действията на хората тогава, а някъде и днес. Определено ми допадна как се наблягаше на темата за напредъка, за образованието и науката като единствен път към по-добро бъдеще. Изключително интересно беше да чета за класовите различия в обществото тогава и за строгите правила, към които всяка от кастите се е придържала.
Завладяваща, пищна, многолика – така бих описала “Изрисувано с къна” от Алка Джоши. Подобно на изографисаните с къна елементи, които Лакшми рисуваше върху телата на другите жени, за да хармонизира връзката между духа и тялото, така думите, които авторката така умело реди в тази история, носят чувство на удовлетвореност и смисъл за читателя.
