Какво прочетох през октомври 2021 г.?

by Хриси

Като една разноцветна корона на дърво октомври се оказа пъстър и красив книжен месец. Много вдъхновяващи заглавия попаднаха в библиотеката ми през последните седмици и с радост обръщам поглед към прочетените от тях.

„Наръчник на Хайди за мръсни думи“ – Анди Арнд и Тара Сивек

Може би една от най-забавните романтични книги, които съм чела тази година (и въобще)! Страшно се забавлявах с преживелиците на Хайди, но също така ѝ се радвах на метаморфозата, през която премина. Пре очитет на читателя една неуверена и срамежлива млада жена постепенно пое контрол над живота си, придоби самочувствие и се научи да обича преди всичко себе си с всички свои несъвършенства. И докато правеше това, написа (или по-скоро записа) своята любовна история.

„Безвремие“ – Цвета Тодорова

Не чета често поезия и непретендирам да съм експерт – за мен един стих или те кара да почувстваш нещо, или не. А с Цвета Тодорова винаги вибрираме на една честота. Обичам да чета нейния прочит на минало и настояще, да виждам как облича в думи истории за любов, за вяра и признателност, но също за носталгия и раздяла. „Безвремие“ по мое мнение е най-добрата ѝ стихосбирка до момента, така че отделите ѝ от вашето време – струва си да се понесете във вихъра на един толкова хармоничен поетичен танц. А Цвета е чудесен партньор, който ще ви води.

„Френският фотограф“ – Наташа Лестър

С голямо вълнение очаквах „Френският фотограф“ от Наташа Лестър, тъй като предишният роман от авторката („Тайната на Диор“) наистина много ми хареса. За щастие, историята тук постигна същия ефект. Изключително любопитен поглед върху темата за войната, но този път разказан през погледа на жена фотограф, през очите на кореспондентите, които са били натоварени със задачата да отразят случващото се на фронта. Минало и настояще се редуват в романа, а една тайна ги обвързва като нишка, която само чака някой да я разплете.

„Червената вдовица“ – Алма Катсу

Шпионските трилъри не са нещо, към което обичайно посягам, обаче „Червената вдовица“ от Алма Катсу излъчва някакъв магнетизъм, на който не може да устоиш. И се радвам, че се поддадох на нейната магия, защото книгата наистина ме плени. История за болни амбиции, тайни и интриги по високите етажи на разузнавателната служба в САЩ. Игра на котка и мишка, в която до последно не знаеш кой е врагът и срещу кого се бориш. А най-хубавото е, че в центъра са два силни женски образа, които ръководят действието изключително умело, така че на читателя не му остава друго освен да се наслади на един майсторски написан трилър.

„Нагоре към себе си“ – Ралица Генчева

Когато Ралица Генчева пише, значи има много какво да ни каже, а аз обикновено се нареждам на първия ред, за да слушам внимателно. Направих го и този път с „Нагоре към себе си“, за да чуя нейната поетична история за силата и куража да бъдеш себе си и да следващ собствения си глас; за метаморфозите, през които човек преминава в отделните етапи от живота си, и за онзи безценен момент, когато се чувстваш добре в кожата си. Усещах стихосбирката много лична и откровена и някак тази истината, която Ралица Генчева споделя с читателите, се превръща в гориво за тяхното (моето) вдъхновение да вървят напред и нагоре.

„За жените и солта“ – Габриела Гарсия

Ярък и многолик – така бих описала дебютния роман на Габриела Гарсия, който се появи и на български през октомври. „За жените и солта“ разказва историята на пет поколения жени, които копнеят да скъсат оковите на миналото, да променят хода на съдбата, но опитите им се давят в морето от болка и разочарование, където плуват. Всяка героиня споделя своя разказ за изпитанията, с които е била принудена да се справя – от ролята на имигрант, която идва с множество ограничения, предразсъдъци и проблеми, до тази на жертва на статуквото, на тормоза у дома и на хорските страхове да погледнат истината в очите. Нишките се пресичат и разделят, плетат пъстър килим от емоции и преживявания, към който никой читател не може да остане безразличен.

„Кестеновия човек“ – Сьорен Свайструп

Между книгата и филма, литературата винаги идва преди киното при мен. И се радвам, че и с „Кестеновия човек“ от Сьорен Свайструп се получи така, защото няма екранизация, която да постигне същия ефект и такова въздействие, каквито четенето на този трилър успява да предизвика у читателите. „Кестеновия човек“ беше роман, който дълго отлагах, защото определено е история, много извън зоната ми на комфорт. Обаче пък си струваше да я прекрача тази моя психологическа бариера, защото книгата е супер и безспорно се нарежда сред заглавията, които се помнят.

„Къщата на кокоши крака“ – Софи Андерсън

Завършвам месеца с нещо тематично приказно в духа на Хелоуин. „Къщата на кокоши крака“ от Софи Андерсън е един наистина любопитен детски роман, който ме спечели с оригиналност и послание. Вплитайки мотиви от славянския фолклор, авторката разказва за приятелството, загубата и за силата да се сбогуваме с хората, които обичаме. Изпраща ни на вълнуващо пътуване сред необятни и непознати светове и ни кара да вярваме, че животът и смъртта не са начало и край, а просто отделни томове на собствената ни история.

Leave a Comment